Излиза дългоочакваната нова книга на Даниъл Силва!

Даниъл Силва - майсторът на шпионския трилър

Даниъл Силва е

Понякога любовта идва точно когато си спрял да я търсиш

След десетгодишно щастливо съжителство ще си помислите, че сте намерили човека, с когото ще прекарате остатъка от живота си. Така е смятала и Мари. Затова, когато разбира, че приятелят й изневерява, а след това я гони от дома им, тя се чувства съкрушена. Оказала се на ръба на пропаст, тя се сгромолясва в нея със

"Фокус-бокус" от Кърт Вонегът

На финала на своя прочит в ръцете си държа знаменитата книга "Фокус-бокус". Защо знаменита? Тъй като самият автор носи този натюрел - духовит, сензационен, прям. Честно казано, това произведение по същността си е далеч от онези, които по принцип чета. Не че си слагам ограничения. Просто ми трябваше малко време да вникна в проблематиката на стила му. Защото в тази творба определено има драматургия, изтъкана от фин и понякога дебелашки даже хумор. Именно това я прави интересна и фатално-скандализираща. Наситена е с окраските на риторика, която няма да е по вкуса на мнозина. Авторът, който има способността и да се самоидентифицира с героите си, действително не живее в бонбонен свят, изграден от лустросани стереотипи, с какъвто комфорт обичат да се утешават често редица читатели. "Фокус-бокус" ще ви сграбчи, ще ви разнищи, ще изпита вашето чувство за хумор и умението да четете между редовете, и накрая просто ще ви завладее с доблестта си.

Заглавието навява известен наивитет. Ала, да не

Радост и тъга, надежда и отчаяние в „Ние, удавниците“ от Карстен Йенсен

„Ние, удавниците“ е необятна книга, като океана - на приливи и отливи носи радост, тъга, огорчение, надежда, отчаяние, смелост и слабост.

Това е книга обемна не само откъм думи, но и откъм емоции. Карстен Йенсен е наистина брилянтен разказвач, който пресъздава света на жителите на малко датско градче, но в действителност това градче - Марстал, е просто образът на всеки един друг град по света, претърпял промени, крушения, разцвет и търпящ непрестанно развитие през годините. А хората, които го обитават, се променят заедно с града, те са неговата жива вътрешна сила, която може да бъде и разрушителна.

Цикличността на разказвачите показва как се сменят поколенията, като всяко си има свой централен образ, около когото се завъртат събитията. Историята започва с мистичния и почти фантастичен Лауридс Мадсен, продължава с най-малкия му син Алберт, а по-късно вече достолепен корабовладелец Алберт, и завършва със своеобразния му наследник Кнуд-Ерик.

Във всяка част от романа

10 непреходни цитата от „Васил Левски (Дяконът)” на Захарий Стоянов

***

Аз съм Васил Левски, мене казват Дяконът. Не съм хайдутин, както ме вие наричате, но човек като всичките ваши раи, с тая само разлика, че обичам народа си, което не е грях.

Три фази, побрани в "Седем" дни, изразени с биографични стихотворения

Един искрен разказ за преживяванията, които оставят своя отпечатък в душата... Като млад читател, който има сравнително малък опит в четенето на поезия, "Седем. Стихотворения ( с ) биографии" мина през мен като вихрушка от откровения и силна емоция, която завладя сърцето и съзнанието ми.

Мирела Иванова е име, което е добре познато в културния живот на България. Тя е известен драматург с множество преводи на книгите си и безброй награди. С излизането на стихосбирката й, аз изпитах особен интерес към нея и побързах да я прочета. Вярвате или не, за един час я бях приключила. От корица до корица.

,,Не ми личеше, но все се боях да не счупя нещо: чаша, чиния, човек, хоризонта си, коленете си, молитвите си, любовта. Сега храбро вървя през отломките и само погледът ми тежи от познание.“

Разделена на три основни теми, които са озаглавени "Съвпадам с есента", "Пеперуди" и "Предели", тя ни разкрива един живот, който в различните

"Тънкото изкуство да не ти пука" - Марк Менсън

С отварянето на хората към духовното и желанието за саморазвитие, литературният пазар буквално бива заливан с литература на такава тематика. Всяка книга обещава изцеление, справяне с демоните в главите ни, с негативните и токсични мисли. „Прочетете тази книга и утре ще се събудите нов човек“, „Тази книга ще преобърне и промени живота ви“, „В ръцете си държите ключа към добрия и щастлив живот“. Да, ама не.

След многото прочетени книги за самопомощ, открих, че повечето следват една и съща линия, едни и същи шаблонни фрази, ако щете и заглавия. Реших все пак да хвърля поглед на „Тънкото изкуство да не ти пука“, за която знаех две неща: реализира рекордни продажби и зае първо място в не една и две класации. И според мен напълно заслужено.

Авторът е американски блогър, искрен до болка, остроумен до смях и... пишещ доста увлекателно. Не очаквайте от него да ви даде съвети как да привикате добрата фея с вълшебния прашец с едно щракване на пръстите, по-скоро би пратил до вратата ви

Интервю с Джоджо Мойс

Във „Все още аз“ изпращаш Луиза Кларк, любимата ни героиня от „Аз преди теб“, в Ню Йорк. Защо избра толкова далечна дестинация?

Много м

Излиза "Все още аз" от Джоджо Мойс

Джоджо Мойс – една от любимите съвременни британски писателки

Джоджо Мойс е родена в Лондон през 1969 г. Прави успешна журналистическа кариера, но мечтата й е да стане писател. Дебютният й роман се радва на положителни отзиви, но големият пробив идва с „Аз преди теб“. Необичайната любовна история се превръща в световна сензация с продад

"Книжарката от площада на билките" - Ерик дьо Кермел

„Когато изборът е между нещо, което носи разруха, и нещо друго, което е несигурно, предпочитам да вървя към несигурното. Защото в тази несигурност се крие надежда.”

„Книжарката от площада на билките” е цял един свят, представен през погледа на жена, отдала се на копнежа да притежава книжарничката в прекрасното френско градче Юзес. Реализирайки го, тя не става просто собственик на търговски обект. Тя се впуска в приключение, което й дава възможност за срещи с много и различни хора, с които взаимно си помагат, споделят както радости, така и проблеми. Защото светът на книгите е необятен и правилният ключ (книга) може да отвори и разкрие вселени, в които да се потопим и открием правилния път.

„Да четеш не означава просто да разгръщаш страница след страница, а да отделиш време за думите. Време да се спреш и бавно да ги сдъвкваш, както се дъвче стръкче дива трева, което човек откъсва, бродейки в полето, и го слага в устата си. Означава да