Блог

„Снежно цвете и тайното ветрило“ – книга за приятелството и значението на това да си жена

„Снежно цвете и тайното ветрило“ на Лиза Сий е изключително женска книга – без типичните за женските книги романтика и наивност. Тя е проницателен поглед в дебрите на женската душа, като историческата обстановка, в която се разгръща сюжетът, допълнително подсилва повествованието. Авторката представя изумителен портрет на отминала епоха, която оживява пред очите ни с цялата си красота и жестокост. Историческата достоверност, вплетена в елегантна и емоционално наситена проза, ще очарова всички почитатели на източната култура.

„– Трите най-важни сили са Небето, Земята и Човекът – рецитираше синът ми. – Трите светила са Слънцето, Луната и Звездите. Възможностите, които Небето дава, не са равностойни на преимуществата, предлагани от Земята, а те не могат да се равняват на благата, които ни носи разбирателството между хората.“

"Снежно цвете и тайното ветрило" ни разказва историята на Лилия и Снежно цвете - родени

Един ден на снимачната площадка на „Нощ“

След като развълнува почитателите на българската литература с дебютния си роман „Дом“, Камелия Кучер се завръща с нова увлекателна история. „Нощ“ разказва за смелостта и страха, за приятелството и цената на щастието, за изборите в живота и силата на любовта, за предателството и прошката, която даваме на другите и на себе си.

Ново в "Клуб Класика" - "Тайнствената непозната" от Ан Бронте

За автора

Ан Бронте е най-малката от трите сестри Бронте, които оставят траен отпечатък върху консервативната английска литература. Ан Бронте е родена на 17 януари 1820 г. в графство Йоркшир. Когато е на година и половина майка й умира и грижата за трите момичета – Ан, Емили, Шарлот и брат им Патрик, поема тяхната леля. 
През 1845 г. сестрите решават да обединят творчеството си в обща книга и плащат за публикуването й. Но тъй като по това време не се гледа с добро око жената да се занимава с писане, те се представят под псевдоними – Кърър (Шарлот), Елис (Емили) и Актън (Ан) Бел. През 1846 г. са публикувани романите „Агнес Грей“ от Ан и „Брулени хълмове“ от Емили, а година по-късно - „Джейн Еър“ от Шарлот. 

Деметра Дулева за "Странстващият албатрос", емигрантството и вдъхновението

„Странстващият албатрос“ е книга за дългия път към щастието и вечния стремеж да откриеш мястото си в света. Дебютният роман на Деметра Дулева приканва читателите да се отправят на едно емоционално пътуване из улиците на София, Брюксел и Париж. Вижте какво разказва авторката за историята на романа, емигрантството и вдъхновението.

Заповядайте на щанда на „Хермес“ на „Алея на книгата“ в София 2019

Издателска къща „Хермес“ ви кани на „Алея на книгата“ 2019 в град София. Заповядайте в периода 10 – 15 септември в пешеходната зона на бул. "Витоша" (между бул. "Патриарх Евтимий" и ул. "Гладстон"), където ще ви очакват любимите ви заглавия от ИК „Хермес“!

„Как да общуваме на работното място“ - Изпитани съвети за успешна делова комуникация

Ако спадате към преобладаващия процент хора, вие не харесвате работата си и по-точно – не харесвате работната си среда. Може би това се дължи на критичния ви или твърде контролиращ шеф, или пък на недисциплинираните ви подчинени.

"Татуировчикът на Аушвиц" - истинска история за любов и за война

Има нещо жестоко красиво в книгите за война и любов. "Татуировчикът на Аушвиц" е точно такъв роман: покъртителна любовна история на двама души, оцелели в лагерите на смъртта, живели в тежки времена, лишени не само от свободата си, но и от достойнството, имената и самоличността си.

Любопитен е фактът, че първоначално романът е бил замислен от авторката като сценарий за филм, но постепенно идеята се превъплъщава в литературен шедьовър. Хедър Морис посвещава три години от живота си в лични срещи с Лудвиг Айсенберг (в книгата е представен като Лали Соколов), който постепенно й разкрива най-съкровените моменти от невероятната история на живота си.

Забележително е как авторката описва сцените на трагична смърт и нечовешки издевателства, но и страстна любов между героите кратко, стегнато и ясно: без обстоятелствени описания, които да затормозяват сюжета и читателя. Точно в това се състои гениалността на нейното повествование, което ви покосява право в сърцето чрез своята брутална от

"Странстващият алабатрос" - за дългия път към щастието и вечния стремеж да откриеш мястото си в света

„Странстващият албатрос“ е дебютният роман на Деметра Дулева. Историята започва сред сивотата на София от края на 90-те години, пренася ни в самотата на космополитния Брюксел и завършва на брега на Сена, в оживения, творчески Париж. И макар някои от местата, на които героинята се спира в търсене на щастието, да са чужди и непознати, трудностите, които среща по пътя са универсални и всеки читател може да се припознае в нейния стремеж да открие къде принадлежи наистина.

"За" българското фентъзи!

Аз съм човек с предразсъдъци. Искрено вярвах, че родната литература няма да създаде добро фентъзи. Защо ли? Защото съм от поколението, което израсна с книгите и филмите за Хари Потър, което се запозна с „Властелинът на пръстените“ в киното, но заради него се запали по четенето. И оттук идват предубежденията ми.

Тази ми нагласа обаче изчезна в мига, в който прочетох „Софийски магьосници“ на Мартин Колев, която е чудно въведение в магьосническия живот на София, изпълнен с фракции, сблъсъци, конфликти, магмилиция и необходимите висшестоящи органи. Само магически пръчки няма. Но има нещо много по-подходящо - амулети. (Не смятате ли, че пръчките заемат много място и са неудобни за носене? Амулетът от друга страна може да е всичко. Включително и пластмасов пръстен от близалка!)

Сюжетът следва изграждането на класическата вълшебна приказка - маргиналният герой, който открива своите сили, доказва силата и таланта си и... оженил се за принцесата и заживели щастливо? Да, ама не! Мартин Колев

Четири приятелки в една опасна "Игра на лъжи"

Едно съобщение пристигнало в късни часове преобръща привидно спокойния живот на Кейт. Една молба, на която не може да откаже, я връща години назад – там, където е била най-щастлива, там, откъдето е избягала и там, където никога не иска да се връща. - „Имам нужда от теб.“

„Странно е да се завърна на гара „Виктория“. Влакът за Силтън е нов, с вагон без отделни купета и с автоматични врати. Обаче перонът почти не се е променил и осъзнавам, че съм прекарала седемнайсет години несъзнателно избягвайки това място-избягвайки всичко, свързано с онова време.“

Приятелството между Айза, Кейт, Фатима и Тея се заформя по пътя за пансиона в Солтън. Докато пътуват с влака, момичетата започват опасна игра. Безобидна на пръв поглед игра, която обаче наранява, сплашва и обижда невинни хора застанали насреща им.

„Това беше най-важното правило в Играта на лъжи. Лъжем всички останали. Но никога не се лъжем една дру