Уил Смит за живота, успеха и любовта

Уил Смит е актьор, продуцент и музикант, носител на „Оскар“ и четири награди „Грами“. Споделяме няколко вдъхновяващи мисли от неговата сензационна автобиография - "Уил", която вече е на пазара!

***

Съветите на хората се основават на техните страхове, опит, предубеждения и в края на краищата техните съвети са именно такива: техни, а не наши. Когато хората ни дават съвети, те се базират на онова, което те биха направили, което те чувстват, което те мислят, че ние можем да направим.

***

Животът е пътуване от незнанието към знанието. От неразбирането към разбирането. От недоумението към яснотата. По вселенски замисъл ние, хората, сме родени в хаос, объркани сме и имаме една задача: да разберем какво става.

***

Всички ние искаме да разполагаме със задълбочени познания, мъдрост и усещане за сигурност, преди да се осмелим да направим крачка напред. Всъщност обаче нещата стоят тъкмо наопаки – ще придобием знания, ако се осмелим да направим крачка напред.

***

Болката и душевната мъка, която ние, хората, изпитваме, до голяма степен се дължат на факта, че съзнанието ни търси и често изисква логика и ред от една нелогична вселена.

***

Промените може да са плашещи, но са напълно неизбежни. Всъщност непостоянството е единственото нещо, в което можем да сме напълно сигурни.. Понякога хората се опитват да играят с картите, които биха искали да имат, вместо с тези, които държат в ръцете си.

***

Желанието е онова, което искаме; смисълът е резултат от онова, което сме. Желанието отслабва с времето, а усещането за смисъл се засилва, ако му се посветиш. Желанието може да ни изтощи, защото е неутолимо; смисълът дава сила – той е мощен двигател.

***

Благородната цел поражда положителни чувства. Когато преследваме цел, която смятаме за важна и стойностна, това изважда най-добото от нас и околните.

***

Има един странен и смущаващ парадокс, свързан с успеха. Когато нямаш нищо, изпитваш страх и болка, задето трябва да се трудиш неуморно, за да постигнеш целите си. Когато имаш всичко обаче, страдаш от ужасни повтарящи се кошмари, че ще изгубиш всичко.

***

Колкото повече получаваш, токова повече искаш и през цялото време не успяваш да удовлетвориш желанията си. Накрая се съсредоточаваш върху онова, което нямаш и което не си постигнал, и все по-рядко успяваш да се зарадваш на това, което имаш.

***

Хората не се интересуват толкова от фактите, истината, вероятностите или намеренията, колкото от чувствата си и от степента, в която показваш, че те е грижа за тези чувства.

***

Проблемът е, че колкото повече получаваш, толкова повече искаш. Това е все едно да пиеш солена вода, за да утолиш жаждата си. Ставаме резистентни и се нуждаем от все по-високи дози, за да постигнем същия ефект. Ако невероятните победи и осъществяването на всички мечти не осигурят пълното щастие и абсолютното блаженство, то какво ще го направи?

***

Свободният Човек е самоосъзнат, разчита на себе си, сам се мотивира, самоуверен е и ни най-малко не се влияе от одобрението или неодобрението на околните. Знае кой е и какво иска. И затова предоставя дарбите си в услуга на другите.

***

Имах склонност към действията – да се трудя, да дерзая, да полагам усилия, да се боря, да действам, – но започвах да разбирам, че техните противоположности са също толкова могъщи – бездействие, отвореност, приемане, неоказване на съпротива, съществуване. Спирането беше също толкова важно, колкото и движението; почивката беше също толкова важна, колкото и тренировките; мълчанието беше също толкова важно, колкото и разговорите. Отстъплението беше също толкова важно, колкото и вкопчването.

***

Ще ви издам една тайна: няма връзка, кариера или дом с име, които могат да запълнят празнината. Материалният свят не може да ни даде нищо, което да ни дари с вътрешен мир или удовлетворение.

***

Докато изпитваме нужда да получаваме и отчаяно изискваме хората и светът около нас да отговарят на потребностите ни, ние няма да можем да се измъкнем от капана на разочарованието, гнева и нещастието. Сладкият парадокс е да изпитваме удовлетворение, като даваме, и да осъзнаем, че колкото повече даваме, толкова повече получаваме – даването и получаването се случват едновременно. Да обичаш и да бъдеш обичан е най-голямата награда и най-великото щастие за човека. Най-истинското човешко удоволствие е да позволиш на най-добрата част от себе си да служи на другите и да извади най-доброто от тях.

***

Въпросът е можем ли да се обичаме един друг безусловно или любовта ни зависи от това дали другият ни дава точно онова, от което имаме нужда? Лесно е да „обичаш“ някого, когато прави онова, което искаш от него, и то точно както го искаш. Но как ще постъпиш, когато другият излезе от рамката ти? Как ще се държиш с него, когато те нарани? В такива моменти става ясно дали наистина обичаш даден човек.

***

Ако не сме готови да се изправим срещу най-големите си страхове и да прекрачим невидимата граница, която ни дели от кошмарите ни, няма да видим най-хубавото, което ни предлага животът.