Домът обикновено е мястото, където човек чувства сигурност, далеч от всяка опасност и злина. Хасиенда Сан Исидро обаче напълно оборва това твърдение, взимайки читателите със себе си на скоростно влакче на ужасите, в чийто край не знаят кой ще оцелее и кой няма да успее да се спаси.

          В дебютния си роман „Хасиендата“ Исабел Каняс смесва готическия хорър с мъката по забранената любов и борбата за оцеляване, преплитайки ги изкусно и създавайки история, която грабва вниманието ти и не го пуска дълго, след като си я приключил.

          Беатрис наскоро е изгубила баща си и двете с майка ѝ са принудени да останат да живеят при чичо ѝ и семейството му, където неведнъж им е показано, че не са добре дошли. След мъката по човека, на когото тя най-много се е възхищавала и ужасното държание, което получава в новия си „дом“, Беатрис отчаяно копнее да се махне от там и да спаси двете с майка ѝ от омразната си леля. Заради това и след кратко ухажване приема предложението на наскоро овдовелия дон Родолфо да се омъжи за него. Жената обаче не знае, че махайки се от един ад, тя ще попадне в друг, много по-опасен и смъртоносен, отколкото някога си е представяла.

          Още от първите страници личи високият стил на писане, съчетаващ множество детайли и изключителни описания, които прехвърлят читателя по времето на Мексиканската война за независимост в една, на пръв поглед най-обикновена, малко занемарена хасиенда в Апан. Използван е живописен език, който успява ясно и задълбочено да представи както героите, с които се сблъскваме, така и с обстановката. Това, което веднага прави впечатление, е колко тежка е книгата, вероятно заради тягостното усещане, което носи и чувството, че все едно те задушава, докато четеш. Или по-просто казано – читателя успява да изпита точно това, което Беатрис споделя, че усеща всеки път, когато прекрачи прага на Сан Исидро, а това само показва колко брилянтно се е справила авторката в предаването на чувствата и емоциите на главната героиня, така че всеки, който чете, да може да ги изпита. Това усещане само се засилва през страниците, докато историята бавно се заплита, а интересът на читателя се увеличава и бива напълно погълнат, стигайки до момент, в който ще си помисли преди да реши да остане сам, когато се стъмни.

 

 

          Още отрано се сблъскваме с моменти, подлагащи Беатрис на ужас и каращи я да се безпокои за здравия си разум, които водят и до запознаването ѝ с отец Андрес – другият главен герой и втори, истински спасител на жената. Отец Андрес е също така пълен оксиморон – вещер, решил да стане свещеник, за да се скрие от очите на Инквизицията и да избегне смъртта. Свещеник, който продължава да практикува вещерство, за да помага на хората от стария си дом – хасиенда Сан Исидро.

          Борбеният характер и пълният ужас на Беатрис от ставащото в къщата се сблъскват с желанието да помага и да избавя хора от мъките им на отец Андрес в перфектния момент. Когато останалите от църквата ѝ обръщат гръб и започват да я заплашват, че ще разговарят с отсъстващия ѝ съпруг за психичното ѝ здраве, Андрес е спокойния пристан, на който Беатрис да може да отдъхне и силата, която да я защитава от създанието, дебнещо в къщата. Приятелството помежду им се заформя лесно, а прерастването му в любов, колкото и забранено да е, е неизбежно. Точно тази комплексност на героите и техните чувства, на дълбокото им изграждане в съчетание с доброто им развитие, правят четенето на книгата още по-въздействаща.

          И макар често-често да ставаме свидетели на ужасяващите преживявания на героите, не мога да отрека и наличието на спокойни моменти, които чудесно балансират динамиката на сюжета, така че историята да не е пренаситена с действия. По този начин читателя има времето да си отдъхва преди да започне следващият по-напрегнат момент, заради което и успява да  го усети много по-ясно и наситено с тръпка. А специално за тези вдигащи адреналина сцени, авторката изкусно и майсторски наслагва напрежението, така че да държи читателя на ръба през цялото време, карайки го да усеща ужаса на героите и да се страхува заедно с тях.

          Изненадите валят една след друга, шокиращите разкрития ги следват без да се бавят, а мистерията лека-полека се разплита, удивявайки със суровостта си.

       „Хасиедната“ ни кара да се замислим за силата на желанията, борбеността на душата и добрата и лошата страна на любовта по един красив, и в същото време ужасяващ начин. Това е книга, която остава с теб, дълго след като си отгърнал последната страница, карайки те да се зачудиш колко ли призраци на миналото е събрал твоят дом и да цениш спокойствието му малко повече. Един прекрасен готически роман на ужасите.

Автор на текста: Любомира Генчева, онлайн книжарница "Хермес"