Живея с Пловдив

Първата ми книга "Живея и прочитам" (1990) се открива с думите:

"Критиката е безкористна необходимост. Критикът - необходимо безкористен. Как иначе ще утвърждава провъзгласената от Куприн "единствена форма на власт, допустима за човека - властта на творческия гений, поета доброволно, сладка, вълшебна власт"?!

Такава власт приемам над себе си, стремя се да я приемат и другите. Не виждам смисъл извън нея."

Ето и последните два пасажа от някогашната книга:

"Да живееш в Пловдив значи да живееш с него.
Да живееш интимно и съдбовно чрез поезията му.
Останалото е местожителство."

Не съм изменил на тези разбирания!

Надявам се читателите на сегашната книга да видят, че живея с достойното в достойния ми град.

Тук следвам своето призвание и не търся признание.

Достатъчно ми е, че Пловдив е у мен.
И че не е местожителство, а съдба.

 

Владимир Янев