Йоанна се придвижи близо, съвсем близо до морето, нежно и внимателно положи мандолината и мраморната глава на Медуза на пясъка. Сетне, напълно изтощена от последните събития и вълнения, легна до тях.
Когато малко по-късно луната изгря, картината, която представляваха заспалата жена, пустият плаж, морето, мраморната глава и мандолината, бе точно като нейното платно „Спящата“. Липсваше единствено лъвът.
„Романът „Зелена безбрежност“ разказва историята на художничката на византийски икони Йоанна, която се отправя на пътешествие (английската дума quest е още по-подходяща) в неизвестността на гръцката провинция и на собствените си психични територии в търсене на изчезналите си сънища и мечти и изгубената си идентичност.“
гл. ас. д-р Мария Христова,
„Романите на пробуждането – литературният мономит“
***
Евгения Факину е родена през 1945 г. в Александрия. Отраства в Атина, където учи графични изкуства и екскурзоводство. Работи като графичен оформител в няколко списания. През 1975 г. създава "Тенекиеният град" - авангарден куклен театър за деца, в който като реквизит се използват само изхвърлени на боклука вещи, главно тенекиени кутии. Театърът бързо печели популярност и съществува до днес. Пише и илюстрира 17 детски книги. През 1982 г. създава първия си роман "Астрадени", забелязан веднага от критиката и читателите. Романът "Зелената безбрежност" е отличен със специална награда на Панаира на книгата във Франкфурт през 2001 г., а разказите ѝ са удостоени с Държавната награда за литература през 2008 г.