За ангелите и хората

Във „фантастичната проза“ на Калин Янакиев ангелите като „живи огледала“ отразяват болезнените гримаси на действителността с парещите ѝ сблъсъци, потулени престъпления и загърбване на ближния. И когато истините и думите сякаш се оказват безсилни, се чува лъх от крила и от устните на героите си те проникват във висините.
— Тони Николов

Някои християнски мислители в миналото обичали да спорят за тайнствения начин, по който ангелът общува с човека. Авторът на тези разкази прави нещо по-сърдечно – той описва как ангелите биха се срещнали с хората. Книгата му може да се определи като „ангелологична“ в един по-особен и пределно широк смисъл: като „вестително слово“ от и за онова небесно същество, на което е отредена службата на най-верен човешки „наставник и пазител“.
— Мартин Осиковски

Ангелският хляб, чийто запомнящ се образ ни е предаден от една древна молитва, е словото. Калин Янакиев събира трохите му – „реални мигове и реални срещи“ – подредени в истории, чрез тях се отварят и невиждани, и неведоми домове. Ангелите са тези домове: същества мигове, същества срещи, а човекът е у дома си само доколкото не спира никога да общува с тях. Така ангелският хляб става човешки.
— Валентин Калинов