Възкресяване

Поне в едно животът ни наистина прилича на филм. Главните роли се изпълняват от роднините и приятелите ни. Поддържащите са отредени на съседи, колеги, учители, познати. Сред епизодичните герои са касиерката в супермаркета и  барманът в местната кръчма. Има и хиляди статисти, преминаващи през живота ти като вода през сито – срещаш ги веднъж и никога повече. Понякога обаче се появява някой, който не се вписва в нито една от четирите категории. В киното този герой е известен като Петия персонаж. Знаеш, че появата му е по волята на сценариста. Но кой пише сценария на нашия живот? Съдбата или случайността? Искам  да вярвам, че е случайността. Отказвам да приема, че Чарлс Джейкъбс – моят Пети, моето възмездие –  се появи в живота ми по волята на съдбата. Би означавало, че всички смразяващи събития – всички ужаси – са били предопределени. Ако е така, значи няма Бог и светлина, а вярата ни е само глупава илюзия. Ако е така, ние живеем в мрак като животни в своите дупки, като мравки в своя мравуняк.

И не сме сами.