Вътрешно съвършенство

Започнах да пиша първата версия на тази книга през 2004 година, след като се преместих в пустинята Сонора в Аризона, за да водя относително уединен живот. Отървах се от телевизора и от повече от половината си вещи, но запазих думите на Уинстън Чърчил, които  се носеха безкрайно на скрийнсейвъра на лаптопа ми: „Хората, които са предопределени за величие, първо трябва да повървят сами в пустинята.“
Следвайки напълно съзнателно думите на Чърчил, отидох в пустинята, за да живея в самота. Бях повлиян и от книгата на Хенри Дейвид Торо, който също е живял сред природата. Подобно на Торо исках...

…да се изправя пред съществените факти от живота и да разбера дали ще мога да науча това, което трябва да науча от него, за да не се окаже, че не съм живял истински, когато настъпи моментът да умра. Не исках да живея фалшиво, тъй като животът е много скъп, нито да се откажа от живота, освен ако не е абсолютно наложително. Исках да живея смислено и да се възползвам максимално от живота, да живея смело и спартански, да прогоня всичко, което не е истинско, да замахна силно и да го запратя в ъгъла, за да го сведа до най-простите му форми (Thoreau, 1992).

Прекарах пет години в проучване, интервюиране и писане, като две и половина от тях живях в пустинята. Бях обсебен от мисълта да науча как най-успешните хора в света съумяват да се представят спокойно и уверено, когато се намират под силно напрежение. Основният въпрос, който задавах на спортните психолози в Северна Америка, беше: Как е възможно спортистите да тренират четири години, за да участват в състезания, които може да продължат по-малко от една минута, и да бъдат спокойни и уверени независимо от натиска?
По време на проучването осъзнах, че да помагаш на спортистите да спечелят световно първенство или олимпийски златен медал би било безсмислено, ако победата няма да подобри качеството на живота им – и то на вътрешния им живот. По тази причина започнах да изучавам две основни концепции:

1. Как да постигаме спокойствие и умствена издръжливост, когато сме изложени на  натиск.
2. Как да живеем възможно най-добре, изпитвайки удовлетворение, радост и увереност.

В пустинята бях осенен от удивително прозрение. Осъзнах, че пътят към изключителните резултати е същият като пътя към възможно най-добрия живот.
Това прозрение промени живота ми.
Иска ми се да го бях осъзнал, докато бях част от „Чикаго Къбс“, защото щях да играя с много повече свобода и увереност. Тогава играех грешната игра, но не го осъзнавах.
Повечето от нас играят грешната игра през целия си живот. Фокусираме се върху краткосрочните победи, мимолетното щастие и незначителните постижения, макар че сме създадени, за да покажем много повече. Играем с нулева сума, с ограничения, с победител и губещ, с начало и край, а играта всъщност никога не приключва. Животът е предназначен да бъде пътуване, свързване с хората, израстване заедно с тях и откриване на невероятни нови неща вместо игра на постоянни сравнения и съревнования, с която се опитваме да се „впишем“ или да постигнем успех. Поставяме си летвата прекалено ниско, посягаме към плодовете, висящи най-долу на дървото, без да обръщаме внимание на овощните градини, които ни очакват.
А вие каква игра играете?
Възможно най-добрият живот – абсолютната пълнота на живота – е свързан с необикновени преживявания, смислени взаимоотношения и най-вече с любов, радост и спокойствие. От тези три „източника“ се раждат плодове, които водят до нещо много повече: спокойствието се превръща в търпение, търпението се превръща в доброта, великодушие, лоялност и нежност, и накрая - в самоконтрол.
Каквато и мечта да имате, това, което вярвам, че наистина искате, е да бъдете изпълнени с любов, радост и спокойствие, и с цялата сила, която идва от тях. Този необикновен живот е достъпен за всеки, но цената му е висока. Развитието на вътрешния ви свят изисква ясно намерение и отдаденост, както и готовността да бъдете уязвими.
Да развиете вътрешния си свят означава да убедите сърцето си, че трябва да обича най-много нещата, които са могъщи и значими за него. Това ще ви помага да израствате с вяра, фокус и свобода – трите ключови елемента на необикновеното представяне. Ще насочвате мислите си към създаване на умствени модели, свързани с необикновени възможности и с нещата, които ви вдъхновяват и за които сте родени, вместо да изпитвате тревога и напрежение.
Повечето от нас искат да постигнат успех, надявайки се по този начин да бъдат щастливи. Но ако се фокусираме върху подобряването на вътрешния си свят, ще постигнем много повече – ще изпитваме радост и покой, ще имаме цел и ще бъдем изпълнени със сила, което ще повиши максимално нивото на представянето ни. Ако искаме да постигнем изключителни резултати и да имаме удивителен живот, трябва да се погрижим първо за вътрешния, а после за външния си свят. Предполагам, че ще се съгласите с мен, че богатият ни външен свят не струва нищо, ако вътрешният ни свят не е смислен.
Пътуването към възможно най-добрия живот започва с нагласянето на обектива, през който виждаме света. Според д-р Даръл Джонсън, преподавател в Риджънт Колидж:

Всяко човешко същество гледа на живота през определена референтна рамка и има дълбоко вкоренени представи за реалността. Дори и да не сме в състояние да ги назовем, те съществуват и се отразяват върху начина, по който се отнасяме към хората, по който прекарваме времето си и по който харчим парите си. Или, казано по-просто, всеки от нас носи „очила“. Тези очила са създадени от взаимоотношенията ни със семейството, от детските ни преживявания, от опита, който сме натрупали, от книгите, които сме прочели и от филмите, които сме гледали. Тази представа за реалността определя живота ни (Джонсън, 2012).

Най-успешните спортисти, актьори и лидери са възприемали обстоятелствата по удивително сходен начин. Те са гледали на света през призми, които са били напълно различни от призмите на останалите хора.
Книгата „Вътрешно съвършенство“ ще ви помогне да разберете как всяка от тези невероятни личности е тренирала съзнанието си (и пренастроила сърцето си), за да се учи и израства непрестанно, и как можете да го направите и вие.