Укротяване на ненаситната молекула на желанието

Желание. Удовлетворение. Радост. Щастие.

От биохимична гледна точка за тези чувства е отговорен допаминът. Но има един проблем – той винаги иска още и още. Често пъти, скоро след като успеем в нещо, възниква натрапчивия въпрос: Това ли е най-доброто, което мога да получа? И допаминът отново ни пришпорва безмилостно към следващата цел, превръщайки ни понякога в свои роби.

Би било прекрасно, ако всички, породени от него импулси и усещания си струваха усилията. Но сред тях са страстта към хазарта, влечението към алкохола и никотина, поемането на прекомерни рискове, прахосничеството, непостоянството, поставянето на работата над семейството и избутването на най-важните приоритети по-надолу в списъка с нещата, които трябва да се свършат?

Допамин, допамин, допамин.

Ние обаче в никакъв случай не сме безпомощни срещу това.

Допаминът ни тласка в най-различни посоки, но от нас зависи доколко да се поддадем на неговото въздействие, как да го модулираме и дали да го отхвърлим.

Накратко, трябва да укротим допамина, когато ни кара да се стремим към ненужни или вредни неща, и да го оставим да си върши работата, когато ни води към доброто и полезното в живота ни. За съжаление тази способност не ни е вродена.