Укритото и премълчаното в българската история. Част IV

Когато видях с очите си трите хиляди златни находки, експонирани във Варненския музей, бях изумен от най-древното злато на света и от най-древния царски символ – брадвата от полиран камък със златна дръжка, открити през 1972 г. във Варненския енеолитен некропол. Те не бяха намерени в Шумер или Египет, смятани за люлката на най-древните цивилизации, както мнозина биха очаквали. Те не дойдоха и от Доколумбова Америка, известна с богатите златни находки от Перу и Колумбия. Първото обработено злато и царският символ бяха открити за всеобщо учудване в България, близо до привлекателния и модерен град Варна, и може би възрастта им е над 6000 г. Този факт потвърждава моята теория, че праисторическите българи са изобретили металургията независимо от металурзите от Близкия изток. Това също подсказва, че българите от петото хилядолетие преди Новата ера са предали своите умения на ненадминатите тракийски златари, живели по българските земи... Откритието е толкова важно, колкото и това на Хайнрих Шлиман, който преди 100 години откри златното съкровище на Древна Троя. Макар и не така пищно, както това в Троя, българското злато е поне с 1500 години по-старо и със сигурност калиброваният радиовъглероден анализ го поставя в интервала между 4600 и 4200 г.пр.Хр.