Трактати, том 3

Настоящият превод е направен от старогръцки език по изданиeто „Loeb Classical Library“, Harvard University Press. Cambridge, Massachusetts. London, England.

Hippocrates (1988), Volume V. Edited by J. Henderson and translated by P. Potter.

Hippocrates (1988), Volume VI. Edited by J. Henderson and translated by P. Potter.

Hippocrates (2022), Volume I. Edited and translated by P. Potter.

Hippocrates (2023), Volume II. Edited and translated by P. Potter.

Какъв трябва да е добрият лекар? Как истинският лечител се различава от самоизтъкващия се суетен учил-недоучил печалбар? Как лекарят да общува с болния и неговите близки? Как да се създаде доверие между тях и същевременно да не се стига до наивно предоверяване или до самоуспокояване на лекаря?

Трактатите в том 3 са сред най-известните в Хипократовия корпус. Те са показателни за античната гръцка медицина от V–IV в.пр.Хр., която следва теоретичните разбирания за произхода на болестите и природата на човека. Доброто познаване на развитието на заболяването, навиците на болния и всички храни, напитки и лечебни средства са задължителни за лекаря, който внимателно следи, преценява и предлага най-доброто лечение. Изключително важни са умереността, изборът на правилен момент и подходящият режим.

***

Хипократ от остров Кос е почитан като Баща на европейската медицина, а клетвата от „Хипократовия корпус“ се смята за основа на лекарската етика. Той получава неувяхваща слава заради събраните по-късно съчинения с неговото име. Запазени са няколко животоописания: „Животът на Хипократ според Соран“; статия във византийската енциклопедия Суда от Х в.; 48 стиха от византийския писател Йоан Цец от XII в.; анонимен латински ръкопис от XII в.; две арабски биографии от X–XII в. Вероятно са били ползвани биографични бележки, прикачени към Хипократовия корпус, но според специалистите автентичността им не може да се приеме.

Съчинението на Соран било открито в началото на един от най-ранните ръкописи на „Хипократовия корпус“ – „Марцианус Венетус“ от XI в. Според него Хипократ бил роден на остров Кос през 460/459 г.пр.Хр. и произхождал от род, водещ началото си от героя Херакъл и бог Асклепий. Първо учил лечебното изкуство при баща си Хераклиад, а след това при Херодик, като някои твърдели, че бил ученик и на софиста Горгий от Леонтини и на философа Демокрит от Абдера. След като завършил обучението си, напуснал родното си място заради сън, според който трябвало да се установи в областта Тесалия в Северна Гърция. Бил повикан да лекува от лудост философа Демокрит, както и да спаси илирийците и пеонийците от чума.

Предсказал, че към областта Атика приближавала чума, и се погрижил за градовете. Спасил родния си остров Кос по време на Пелопонеската война, заради което получил големи почести от жителите му, но също от пелопонесците и атиняните. Изживял последните си дни в Тесалия на преклонна възраст, като предал изкуството на синовете си Дракон и Тесал. Относно съчиненията му имало неясноти, тъй като някои му били приписвани, а и неговите имали различен стил, вероятно според възрастта му, на която ги е писал. Гробът на Хипократ бил близо до град Лариса и там живеели пчели, които лекували с меда си.