Тео от Голдън

Когато Тео пристига в Голдън, никой не знае кой е и защо е дошъл. Възрастен португалец с мелодичен акцент и с очи, които сякаш светят, той мълчи за своето минало и мъката, която носи в себе си.
Но след като влиза в местното кафене, Тео остава запленен: по стените са наредени деветдесет и два портрета, нарисувани с молив върху бяла хартия. Вдъхновен от майсторството на художника, той решава да ги купи един по един и дари на хората, изобразени на тях. На старите и младите, бедните и богатите, самотните и обичаните – на целия този тих и довчера съвсем обикновен град.
В замяна Тео иска само едно – да чуе техните истории.

С всяка среща пред него се разкриват тайните, болките и копнежите на жителите на Голдън. Защото Тео притежава рядката дарба да накара човек да види онова, което винаги е било скрито в него. 
Но Тео също има своя портрет. Невидим, потаен и недовършен, белязан от любов, изкуство и загуба. И докато променя живота на другите, той все повече се приближава до истината, която го е довела в Голдън.

Защото ние, хората, сме царе на прикриването на собствената ни мъка.