Тайните на Мачу Пикчу, Йети и гигантите на Тула

Идеята за тази книга се роди в далечната 1974 година. Трябваше да прелетим Атлантическия океан от Казабланка до Куба. За мен това беше първият презокеански полет и го очаквах с известна тревога.

Когато до пристигането оставаше около час, след силна турбуленция самолетът рязко започна да губи височина, накланяше се надясно и се изправяше с форсаж на двигателите. Минути по-късно по уредбата съобщиха, че поради технически причини вместо в Хавана ще кацнем на Бахамските острови, в него се възцари онази тишина, която предхожда паниката. Лицата бяха бледи, а очите търсеха, без да могат да намерят, спасително равно място суша. Идваха ни наум утешителни мисли като тази, че трансатлантическите самолети могат да кацат в океана, но високите люлеещи се вълни под нас определено изключваха подобна възможност. Тук-там се виждаха самотни черни скали, обгърнати от клокочещи яки от бяла пяна. И тогава истеричен женски глас буквално изплака: „Господи, та ние летим над Бермудския триъгълник!“.

Слава богу, след много дълги трийсет минути под нас се появи сивата бетонна снага на пистата и самолетът – невредим, макар и с тежък удар – кацна. Летището беше Насау.
Този случай събуди любопитството ми и се разрових в малкото на брой писмени източници за този регион с лоша слава. После си дадох сметка, че съм бил на немалка част от местата по света със загадъчна репутация, и реших да разкажа своите впечатления от тях. Така се роди книгата, която сега държите в ръцете си. Приятно пътуване.

От автора