Димитър Йосифов Пешев не е от личностите, които дължат късна или следсмъртна популярност на спомените си. Не те го правят интересен за изследователите и познат за четящата публика.
Обратно, в научните изследвания по българска история за периода 1934-1944 г. името му присъства неизменно през последните три десетилетия на ХХ век. Новият поглед върху събитията от началото на 40-те години го превръща през втората половина на последното десетилетие на века и в обект на медийно фокусиране и му носи шумна посмъртна публичност и слава. В контекста на цялостната преоценка на миналото неговата личност излиза на преден план с участието в спасяването на българските евреи от депортиране и изтребление през Втората световна война. В резултат на това Пешев се налага в обществените представи като една от най-изявените, със силно, решаващо присъствие личности от военните години.