Щастливците не карат колело

Казват, че едно време момчетата ставали мъже в казармата. Днес като няма казарма, се налага всеки да се спасява, както може. Примерно, да се метне на колелото и да покара малко… до Германия и обратно по поречието на Дунав за “малко” ли се брои всъщност? 

По време на пътешествието си Костадин е всичко - и ларж, и скръндза, и забавен, и малко нелеп (и не го е срам да си признае), а понякога само му се иска да не умре, защото карането на колело в продължение на 2300 км не било айляк като на клипчетата в интернет.

Костадин го нарича „психотерапия на колела“, но добре е да знаете отсега: ако прочетете тази книга, няма да сиоправите живота. Най-много да си купите колело, консерви с пастет и преносима печка на дърва. Преносима. Печка. На. Дърва. 

За начало обаче няма нужда да правите нищо. Само си сипете една ракия и сядайте Коцето да разказва.

- Мария Ангелова, автор на „203 предизвикателства за пътешественици“