Съзнанието като инстинкт

Как активността на невроните се превръща в съзнание? Как физическата реалност на атомите, молекулите и клетките създава живите и смайващи светове в главите ни? Проблемът за съзнанието ни преследва от хилядолетия. В последното столетие обаче мащабни пробиви пренаписаха науката за мозъка, но много от главоблъсканиците още от времето на древните гърци остават неразрешени.

В „Съзнанието като инстинкт” почитаният като баща на невронауката Майкъл С. Газанига събира всичко, което е постигнал през десетилетната си кариера. Той се опира както на последните научни изследвания, така и на историята на нашето познание, за да разкрие голямата картина на човешкото съзнание.

Идеята за мозъка като машина, предложена преди столетия, отвежда към заключения за зависимостта между него и ума, която провокира и разделя учените и философите до наши дни. Газанига прави истински пробив в тази теория и защитава идеята, че мозъкът е стройна система от независими модули, които работят в синхрон. Съзнанието е трудно да бъде угасено дори при наличието на тежки мозъчни травми и изменения, то няма център и винаги блещука в мрака. Разбирането как то се появява, ще дефинира бъдещето на невронауката и ще предопредели посоката на изследванията за изкуствения интелект.

В „Съзнанието като инстинкт” Майкъл С. Газанига представя не само наследството на живота си, отдаден на науката, но и посочва пътя към бъдещето.

***

„Най-просто казано, според мен съзнанието е инстинкт. Много организми, не само хората, го притежават в готов вид още с появата си. Тъкмо това са инстинктите – нещо, което организмите притежават още с появата си. Живите същества имат организация, която прави възможно съществуването на живота и в крайна сметка на съзнанието, въпреки че са изградени от същите материали като неживия природен свят около тях.”