Облегната върху куп бали памук, там, на пристана, Кори Мей Ъпджон наблюдава разтоварването на корабите и тайничко се чувства горда, че само на четиринайсет, вече чака своя ухажор. Изпълнена с чувството, че наблюдава целия свят оттук, не мечтае за пътешествия. Дъщеря на беден проповедник, животът й е предначертан – ще се омъжи за Бъдж, ще народи деца и десетилетия наред ще превива кръст от тежка, непосилна работа.
Недалеч, в плантацията Ардайт, Ан Шерами живее в разкош. Впримчена от съдбата, също като Кори Мей, тя се измъчва от усещането за неудовлетвореност.