Quo Vadis (Клуб Класика) - Лукс

– Как се сети за Авъл Плавций? Знаеш ли, когато си нараних ръката извън града, прекарах повече от десет дни в къщата му. Случи се така, че Плавций се озова на мястото на инцидента и като видя колко много страдам, ме взе със себе си и робът му, лекарят Мерион, ме излекува. Точно за това исках да говоря с теб.

– Защо? Да не си се влюбил случайно в Помпония? В такъв случай ми е жал за теб: тя не е млада и е добродетелна! Не мога да си представя по-лошо съчетание. Бррр!

– Не в Помпония, уви– отвърна Виниций.

– Тогава в коя?

– И аз бих искал да знам. Но дори не знам как се казва – Лигия или Калина. В дома я наричат Лигия, защото е от народа на лигийците, но тя има и варварско име – Калина. Странен е този дом на Плавций. Гъмжи от хора, а е тихо като в горите на Субиако. Толкова дни бях там, а не знаех, че в съседство живее богиня. Докато веднъж на разсъмване не я видях да се мие във фонтана в градината. И кълна се в пяната, от която се е родила Афродита, че лъчите на изгрева преминаваха през тялото й. Мислех, че когато слънцето изгрее, тя ще се разтвори в светлината, както изчезва Зорницата. Оттогава я видях само два пъти и не зная какво е покой, нямам други желания, не искам да знам какво може да ми даде градът, не искам жени, не искам злато, не искам коринтска мед нито кехлибар, нито бисери, нито вино, нито пиршества, искам само Лигия. Честно ти казвам, Петроний, че копнея за нея както Хипнос, изобразен на твоята мозайка, копнее за Пасифея по цели дни и нощи.

– Ако е робиня, откупи я.

– Тя не е робиня.

– Тогава каква е? Освободена робиня на Плавций?

– Никога не е била робиня, затова не е могла да бъде освободена.

– Тогава?

–Не знам, царска дъщеря или нещо подобно.

– Заинтригува ме, Виниций.

– Ако ме изслушаш, ще задоволя любопитството ти. Историята не е много дълга. Ти може би познаваш Ваний, царя на свебите. Прокуден от страната си, той е прекарал дълго време тук, в Рим, като дори се прочул с късмета си в игра на кости и като добър водач на колесница. Цезар Друз го върнал на престола. Ваний, който всъщност бил доста умен човек, отначало управлявал добре и водил успешни войни, но по-късно започнал да граби не само съседите си, но и собствените си хора. Тогава сестрините му синове – Вангион и Сидон, и синовете на Вибилий, царя на хермундурите, решили да го принудят отново да замине за Рим – да опита късмета си на зарове.

– Помня, това беше неотдавна, по времето на Клавдий.

– Да. Избухнала война. Ваний призовал на помощ язигите, а любезните му племенници – лигийците, които, като чули за богатствата на Ваний, подмамени от надеждата за плячка, се струпали толкова многобройни на границата, че Клавдий се уплашил да не нахлуят. Клавдий не искал да се меси във войните на варварите, но написал на Ателий Хистер, който командвал дунавския легион, внимателно да следи хода на войната и да не позволи да се наруши нашият мир. Тогава Хистер поискал от лигийците да обещаят да не пресичат границата, с което те не само се съгласили, но дали и заложници, сред които били жената и дъщерята на вожда... Знаеш, че варварите ходят на война с жените и децата си... Та моята Лигия е дъщеря на този вожд.

– Откъде знаеш всичко това?

– Самият Авъл Плавций ми го разказа. Лигийците наистина не пресекли границата; но варварите идват и отминават като буря. Така изчезнали и лигийците с бичите рога по главите си. Разбили свебите и язигите на Ваний, но царят им бил убит, след което се оттеглили с плячката, а заложниците останали в ръцете на Хистер. Майката скоро умряла, а Хистер, който не знаел какво да прави с детето, го изпратил на управителя на Германия Помпоний. След като привършил войните с хатите, Помпоний се върнал в Рим, където, както знаеш, Клавдий му позволил да отпразнува своя триумф. Тогава момичето вървяло след колесницата на победителя, но след края на празненствата Помпоний, който не знаел как да постъпи, тъй като заложниците не се смятат за пленници, го дал на сестра си Помпония Грецина, жената на Плавций. В тази къща, където всичко, като се започне от господарите и се свърши с кокошките в курника, е добродетелно, девойката израсла, уви, добродетелна като самата Грецина и толкова хубава, че дори Попея би изглеждала до нея като есенна смокиня до ябълката на Хесперидите.

– Е, и какво по-нататък?

– Повтарям ти, че от момента, в който видях как лъчите преминават през тялото й край фонтана, се влюбих безпаметно.

– Значи е толкова прозрачна като малка змиорка или сардинка?

– Не се шегувай, Петроний, а ако те подвежда свободата, с която аз самият говоря за копнежа си, знай, че ярката одежда често прикрива дълбоки рани. Трябва също да ти кажа, че като се връщах от Азия, преспах една нощ в храма на Мопс, за да видя пророчески сън. И в съня ми се появи самият Мопс, който ми предсказа, че в живота ми ще настъпи голяма промяна заради любовта.