На свой ред Аттар – моят папуняк – ме преведе през моите собствени седем долини:
В първата долина прочетох епическата поема на
Аттар, състояща се от 4500 стиха и преведена на
английски от Дик Дейвис и Афкам Дарбанди.
Във втората долина Зузана Кржижова ме осветли
за всичко, що се отнася до Персия.
В третата долина моят приятел и ментор
Милош Форман спомена, че е гледал невероятна пиеса,
вдъхновена от поемата, поставена от неговия
приятел Жан-Клод Кариер и Питър Брук.
В четвъртата долина Скот Мойърс зададе
на моите птици непогрешим курс.
В петата долина Ан Годоф ги приветства радушно.
В шестата долина Клеър Нейлон Вакаро
даде облик на техния свят.
В седмата долина Вероника Уиндхолц
дари птиците ми с песен.
Сега се надявам да стигна до планината Каф – и все ми се струва, че тя е точно толкова актуална днес, колкото актуален е бил шедьовърът на Аттар преди векове.
Петер Сис