Предание за рода Тайра

„Предание за рода Тайра“ (Хейке моногатари) е самурайски епос, смятан за един от най-големите литературни шедьоври на Япония, съперничещ си единствено с Генджи моногатари. Никое друго произведение не е оказало по-голямо влияние върху по-късната японска култура – всъщност върху чувството на японския народ за собственото му минало. 

Творбата, първоначално устно предавана от странстващи монаси и монахини и написана за пръв път през XIII в., е японската „Илиада“: трогателно повествование за интригите и битките от XII в. между Императорския двор, рода Тайра и рода Минамото. Именно те слагат края на властта на Тайра и водят до постепенната загуба на придворна традиция и издигането на първия шогун – събитие, което променя хода на японската история. С драматични и завладяващи детайли, тя оживява с епизоди от зараждащия непрестанно менящ се свят на воините на бойното поле, от пъстрия живот в столицата и в Императорския дворец и от ритуали в свети обители. Повествованието е силно повлияно от будизма и е пронизано от мотиви като преходността и кармичното възмездие, преобладаващи в японското съзнание през древността, средновековието, чак до съвремието. Заедно с тях красивата вака поезия и чудни природни описания придават на повестта незабравимо чувство за сантимент и състрадание към пострадалите от драматичните промени, бележещи всекидневието в стара Япония. 

Изданието е първият пълен превод на Хейке моногатари от старояпонски на български език и съдържа карти на стара Япония, както и приложение, полезни както за незапознати читатели, така и за специалисти.