Планината си ти (меки корици)

Сред всички препятствия, които срещаме по пътя си, най-големите често са онези, които сами си поставяме. Отлагаме, изграждаме разрушителни навици, впускаме се в токсични връзки и действаме срещу себе си. Причините са дълбоки: липса на увереност, страх от провал или успех, страх от неизвестното и осъждането, чувство за вина или неразрешени травми от миналото. В основата на всичко стоят противоречиви вътрешни нужди - едната част от нас копнее за промяна, растеж и свобода, а другата се стреми към сигурност, комфорт и контрол. Това вътрешно разкъсване поражда самосаботиращо поведение и ни кара да се съпротивляваме на промяната, докато тя не започне да ни изглежда невъзможна.
Ако усещате, че между вас и живота, към който се стремите, се издига планина, вероятно се борите именно с тези вътрешни противоречия. Планината е метафора за големите предизвикателства в живота. За да я изкачим, трябва да се обърнем навътре към себе си, да се освободим от старите си рани, да изградим устойчивост и да се подготвим за изкачването. Това няма да бъде лесно - ще трябва да напуснем зоната си на комфорт и да се разделим със старото си Аз. Но човекът, в когото ще се превърнем, изкачвайки я, ще остане с нас завинаги.

В крайна сметка не срещу планината се изправяте, а срещу самите себе си.