Една история за това колко крехка и уязвима може да е човешката душа и колко красота носи в себе си, когато я пуснеш на свобода. Като полет на пеперуда.
Преди време не бих могла да си представя себе си тук. Но днес се чувствам добре. Живея на място, което обичам, в дом, който реновирах сама, прекарвам време с нови приятели, които обожавам, имам работа, която ме удовлетворява. Помирявам се с миналото и поставям основи за бъдещето.
До мига, в който Гарет се нанася в съседната къща. Той е решителен и дързък, бушуваща природна стихия, която смущава грижливо подредения ми живот. Познавам призраците, които го преследват, терзанията, които го измъчват. Да общувам с Гарет под каквато и да било форма би било рисковано, но наранен е още по-опасен. Боя се, че съм твърде уязвима за бурята, която вилнее в него, твърде крехка, за да издържа на болката, която го терзае. Но той е прекалено непоколебим... и прекалено изкусителен.
А понякога надеждата се рее дори над най-ледената пустош.