Патиланци: Първи сняг

Скъпи деца, искате ли да се повеселите в царството на Патиланците? Сред тези прекрасно илюстрирани страници ви очакват веселите герои от любимата детска книга на Ран Босилек. Палави и изобретателни, дяволити и безгрижни, те ще ви накарат да се превивате от смях със своите неспирни лудории.

Съдържание:

- Първи сняг
- Свинчо жив остана
- Според обичая

***

Ран Босилек е писателското име на  Генчо Станчев Негенцов. Той е роден на 26 септември 1886 г. в Габрово. Баща му Станчо бил дребен бакалин, трудолюбив и сърдечен човек. Участвал като опълченец в Освободителната война. Починал, когато Генчо бил на седем години. Майка му Мария останала вдовица с пет деца. Въпреки всекидневната борба с бедността, тя намирала време да им разказва, сладкодумно и с увлечение, народни приказки. Децата слушали прехласнати за бедняци и юнаци, за умници и веселяци, за това как доброто побеждава, как трудът надвива сиромашията, за радостта в живота. Така, в оптимизъм, труд и добродетели били възпитавани Генчо, двамата му братя и двете му сестри. Всички те получили висше образование. Единият му брат – д-р Христо Негенцов, станал професор по педагогика. Другият – Никола Негенцов – физик и метеоролог, е създател на метеорологията във военно-въздушните сили (ВВС).

За това как почувствал първата си обич към хубавата книга, Ран Босилек разказва следната история: Когато бил във второ отделение, русокосата учителката на трето отделение им показала списание „Звездица“ и прочела няколко странички от приказката „Чудната кутийка”. Прочела ги толкова хубаво, че и кучето, и котката, и жабата, и останалите герои оживяли пред Генчо и всички му станали близки и мили. Когато си отивал в къщи, все си мислел отде да намери два лева, та и той да получава списание „Звездица”. Вечерта до късно не заспал. Умувал какво да направи, за да има и той книжки с такива хубави приказки. Знаел, че майка му не може да му даде пари – два лева не били малко по онова време за тяхното бедно семейство. Мислил, мислил, най-после намислил и заспал. На сутринта станал рано, облякъл се, излязъл на улицата и тръгнал към пазарището. Чувал бил, че някои хора като вървят, намират изгубени пари. Така унесен, с наведени и търсещи очи, стигал и се връщал няколко пъти до пазара. Два лева не намерил, но в тая паметна за него сутрин открил обичта към хубавата книга. Когато се върнал в къщи, майка му го попитала, къде е ходил толкова рано. Генчо честно разказал всичко от край до край. Видял, че сълзи изпълнили очите й. Но тя бързо се съвзела. Казала му, че напразно е търсил по улицата. Тя щяла да го научи как да намери пари за книжките. Още същия ден го завела у техни роднини, които държали гостилница. Уговорила да помага през свободното си от училище време на прислужниците там. Когато Генчо работил шест седмици, неговият роднина му дал шест лева. Той занесъл парите на майка си. Тя отделила от тях два лева за „Звездица”, а с останалите купили храна. На Генчо му идело да вика от радост, че с труд ще има книжки и че с труд и той помага за прехраната в къщи. Оттогава непрекъснато (и докато се дипломира) се трудел.

На 18 години Генчо Негенцов завършил  Априловската гимназия в Габрово. Веднага след това, в продължение на 4 години, работил там като учител. Първото си детско стихотворение „На косичка” написал за сестричето на най-добрата си ученичка (тя била и декламаторка). Подписал го с писателското име Ран Босилек и го изпратил за напечатване в списание „Светулка”. Почти всичките му ученици били абонати на това списание. Когато получили книжката с отпечатаното стихотворение, те се зарадвали повече от него.

По-късно Ран Босилек завършил славянска филология и право в Софийския  университет.  Защитил и докторат по право в Брюксел. Осем години бил адвокат и то не без успех, но обичта към децата го накарала да им посвети целия си талант. Той участвал в редактирането на списание „Светулка“ и вестник „Врабче“. Редактор бил в издателство „Хемус“, където излизало сп. „Детска радост“ – любимо на децата в България.  Ран Босилек е един от създателите на художествено оформената детска книга у нас. По думите на Ангел Каралийчев, той преглеждал ръкописите и накарал голям брой високоталантливи художници да нарисуват такива детски илюстрации, които дотогава не били рисувани в България. Под неговата опека работели Илия Бешков, Георги Атанасов, Вадим Лазаркевич. В известен смисъл „той ги създал като художници на детски илюстрации…“ Ран Босилек е автор и на „Чик-чирик“, „Баба Меца“, „Патиланчо Данчо“, „Палави ръчички“ и мн. др. Има над 200 книги, преразказва български, руски, японски, индийски, шведски, норвежки народни приказки, превежда или адаптира творби от световната литературна класика – на Братя Грим, Марк Твен, Пушкин, Чехов, Омир.

Вече повече от век Ран Босилек ни радва. Той е един от най-първите писатели, с когото всички ние (малки и големи) сме се запознали и сприятелили за цял живот. Едва ли има някой, който не е наизустил, не е пял или декламирал за умиление и радост на своите родители и учители, „Родна реч“, „Родна стряха“, или „Я кажи ми!“