Осемте италиански войни (История на войните, книга 26)

От зората на цивилизацията хората воюват – за територия, за власт, за ресурси, за слава, идеи, вяра.

От Херодот, през Сун Дзъ и Макиавели, до Карл фон Клаузевиц и Базил Лидъл Харт великите умове на всяка епоха неуморно търсят разковничето за успешната война. А то е скрито в правилния прочит на историята. Ала историята се пише от победителите и увенчава имената им – Ханибал, Александър Македонски, Наполеон... Затова нека се вгледаме в знаменателните битки и сражения: някои са легендарни – шепа хора разгромяват многочислена армия; други са поучителни – цяла война е изгубена заради фатално забавяне; трети са въпрос на шанс – брилянтна стратегия отстъпва пред обикновена хитрост.

Земите на днешна Италия в края на XV и през първата половина на XVI век са арена на яростни сблъсъци с участието на влиятелни кралства. Французи, испанци, австрийци, англичани, швейцарци и даже османски турци претендират за богатствата на региона и са готови да използват значителен военен ресурс, за да ги покорят. Малките републики на Апенините и Папската държава обаче им отговарят с умела дипломация, която неведнъж променя баланса на силите в полза на някой от участниците в конфликта.

Осемте войни между могъщата династия на Хабсбургитеи френския кралски род Валоа се различават както по цел и изход от сраженията, така и по стратегия, местоположение, интензивност и използван арсенал. От ключово значение са нововъведените технологични изобретения, които фундаментално променят методиката на бойните действия и водят до нетипични за епохата материални и демографски щети. „Италия беше пребродена от Шарл, ограбена от Луи, потисната от Фернандо и опозорена от швейцарците“, коментира Макиавели. След края на тези войни Европа вече не е същата нито в политически, нито в религиозен, нито в икономически план, а изходът от тях диктува същността на международните отношения през следващите близо три века.

***

Очаквайте скоро!