Носорог, плешивата певица и други пиеси

„Плешивата певица“ е дебютната пиеса или „антипиеса“ на автора, оживяла на сцената за пръв път през 1950 г. в парижкия театър „Ноктамбюл“ и спрягана като образцов пример за театрален абсурд. Пренебрегвайки изискванията за логика в действието, психологията и езика на героите, Йонеско разчупва всички норми на класическия театър и превръща експерименталното провокативно безсмислие в композиционен похват. В следващите пиеси, „Урокът“ (1951) и „Столовете“ (1952), хуморът отново извира от абсурдните ситуации и диалози. В по-късните произведения на Йонеско регистърът на абсурда добива по-трагични нюанси, социалната проблематика се изостря, погледът му се обръща към големите теми на времето и битието като екзистенциалната тревожност, фанатизма и страха от смъртта. Без да е мизантроп, Йонеско не крие разочарованието си от лицемерието на буржоазното общество след Втората световна война, от задълбочаващата се алиенация и покруса от неоправданите очаквания. Но и не се опитва да убеди публиката, че баналната глупост и жестокост са изкореними. Така се раждат пиесите шедьоври „Кралят умира“ (1962) и „Носорог“ (1959).

В това ново издание от Бисерната поредица е включена ексклузивна илюстрация на Теодор Ушев, а художественото оформление е дело на художника Иво Рафаилов.