Няма къде да се скриеш

За Брук имиджът е всичко. Готова е на неизброими жертви, за да запази перфектните си оценки, перфектната външност, перфектния живот. Особено след „инцидента“. Особено след заплахите, които продължава да получава. Не е казала на никого за тях. Не иска да тревожи приятелите си.
А и днес е време за радост – денят, в който става ясно, че е приета в университета мечта. Съвсем скоро ще замине и ще започне начисто. След вложения труд и стреса от последните месеци има право да го отпразнува със съучениците си, нали?
Парти на плажа, тих разговор край огъня с момчето, в което от години е влюбена – перфектният край на перфектния ден. Проблемът е, че не е краят. По пътя към къщи един стар джип започва да притиска колата, в която пътуват Брук и най-добрата й приятелка. Пътят е пуст и изолиран, а непознатият шофьор става все по-агресивен. Някой очевидно мисли, че знае истината за „инцидента”, и смята, че въздава справедливост. Брук няма представа кой е, нито защо я преследва, но е ясно едно – ако изобщо оцелее на безлюдния път, тя ще трябва да се изправи пред най-големите си страхове. Няма къде да се скрие.