Неостаряващият мозък

Въпреки напредъка на медицината през последните няколко десетилетия има клас заболявания, които продължават да убягват на изследователите и да причиняват огромни страдания: невродегенеративните. В Съединените щати един на всеки десет души на възраст над 65 години има деменция, а 22% от възрастните хора живеят с някакво когнитивно увреждане. Броят на диагностицираните случаи вече се увеличава и при по-младите хора. За мнозина – особено за хората с генетична предразположеност – тази съдба изглежда неизбежна. Според д-р Бредесен обаче не трябва да се лекуват само симптомите на тези опустошителни заболявания, а да не се допусне развитието им.

В „Неостаряващият мозък“ той споделя най-новата, авангардна наука за невродегенеративните заболявания и за това как погрешното разбиране е попречило на усилията ни да ги лекуваме. Д-р Бредесен предлага превантивна програма, която читателите на всяка възраст могат да приложат на практика, за да оптимизират и поддържат когнитивното си здраве. 

Книгата е за всички, които се интересуват от възможността да запазят острия си ум и да са независими през целия си живот; за тези, които са станали свидетели на влошаване на състоянието на членове на семейството. Тя е и за всички, които започват да изпитват моменти на мозъчна мъгла или умора на средна възраст и се притесняват за бъдещето си. Това е книга, от която наистина се нуждаем, за да запазим жизнен ума си – независимо от възрастта.

***

Д-р Дейл Бредесен е световно известен експерт в механизмите на невродегенеративните заболявания като болестта на Алцхаймер. Завършва Калтек, след което получава докторска степен от Медицинския център на университета "Дюк" в Дърам, Северна Каролина. Той е главен лекар по неврология в Калифорнийския университет в Сан Франциско (UCSF), преди да се присъедини към лабораторията на Нобеловия лауреат Стенли Прусинер в UCSF за придобиване на следдипломно образование. Заемал е преподавателски длъжности в UCSF, UCLA и Калифорнийския университет в Сан Диего. Д-р Бредесен ръководи програмата за стареене в института "Бърнъм", преди да се присъедини към института "Бък" през 1998 г. като основател и главен изпълнителен директор.

Унифицираният провал на последните проучвания за медикаментите използвани при болестта на Алцхаймер, подчерта критичната необходимост от по-точно разбиране на фундаменталната природа на болестта на Алцхаймер. Изследванията на д-р Бредесен доведоха до нови открития, които обясняват загубата на паметта, наблюдавана при болестта на Алцхаймер, и отворят врата към нов терапевтичен подход. Той открива доказателства, че болестта на Алцхаймер произтича от дисбаланс в сигналите на нервните клетки: в нормалния мозък специфични сигнали и нервните връзки помагат за създаването на паметта, докато различни балансиращи сигнали отговарят за процеса на разпадането на паметта, т.е забравянето, което позволява да се забрави неподходяща информация за сметка на създаване на нови спомени. Но при болестта на Алцхаймер балансът на тези противоположни сигнали се нарушава, нервните връзки се потискат и спомените се губят. Този модел противоречи на популярната догма, че болестта на Алцхаймер е болест на токсичността, причинена от натрупването на лепкави плаки в мозъка. Д-р Бредесен вярва, че амилоидният бета пептид, източникът на плаките, има нормална функция в мозъка - стимулиращи сигнали, които позволяват някои от нервните връзки да изчезнат. По този начин увеличаването на пептида, който се проявява при болестта на Алцхаймер, обръща процеса на запомняне и процеса на забравяне в полза на загубата на паметта. Тези изследвания позволят предприемане на нов подход при лечени на болестта и в момента десетки терапевтични кадри са подложени на предклинични проучвания.

***

Очаквайте скоро!