Мистер Сенко. Един живот на фокус

„През 2025-а се навършват 120 години от рождението на Мистер Сенко. Преди половин век той бе изключително популярен, направо „култов“, както биха казали днес. Идолите на народа тогава бяха няколко – Гунди във футбола, Лили Иванова и Емил Димитров в естрадата, пророчицата Ванга от Петрич...

И Мистер Сенко.

Неговото име бе влязло дори в ежедневния език, често можеше да се чуе някой да каже: „Аз да не съм ти Мистер Сенко!“, когато ставаше дума за нещо сложно, невъзможно или невероятно. Само той – илюзионистът, фокусникът, магьосникът – умееше сложни, невъзможни и невероятни неща.

Тази книга разказва за живота му – от бедното детство по улиците до световните сцени, от метач и продавач на лимонада в цирка до най-високите върхове на илюзионното изкуство. От обект „Семка“, разработван от ДС в първите години на „народната власт“, до личен приятел на Тодор Живков.

Мистер Сенко е голям артист и българин, изминал нелек житейски път през годините, но устоял на превратностите на времето. И отстоял себе си, понякога и с цената на компромиси – с властта, но не и със своето изкуство.“

Михаил Вешим

***

Роден е на 12 февруари 1905 г. във Враца. Дават му името Евстати. Той е третото дете в семейството на Райна и Христо Карайончеви. Бащата е ветеринарен фелдшер, назначен е във ветеринарната лечебница в Хайредин, затова семейството се мести от града на село. В годините след война и след смъртта на съпруга си Райна тъче черги, за да издържа трите деца. През 1918 г. малкият Евстати идва сам в София, попада в цирк „Колизеум“ и остава да работи като момче за всичко. Покрай френския илюзионист Делоне научава първите си фокуси, а след време го замества на сцената.

Мистер Сенко сам създава най-популярните си илюзии като „Бурето“, „Сандъка с 25 саби“, „Електрически стол“, „Разрязване на жена с трион“. През 1961 г. заради „Сваляне на главата“ печели в Индианаполис, САЩ, специалната награда на Американската асоциация на илюзионистите. Той е почетен член на асоциациите на илюзионистите на Германия, Франция и САЩ. Носител е на френския орден „Робер Уден“. Става почетен президент на Клуба на илюзионистите в България от годината на създаването му.

Мистер Сенко умира на 26 юли 1987 г. в София.