Лидерство. Шест трактата за световната стратегия

Хенри Алфред Кисинджър, ненадминат дипломат и държавник, разглежда стратегиите на шест велики фигури от ХХ век и обобщава своята теория за лидерството и дипломацията.

В “Лидерство. Шест трактата за световната стратегия” Кисинджър анализира живота на шестима изключителни лидери чрез отличителните стратегии на държавното управление, които според него са въплъщавали. След Втората световна война Конрад Аденауер връща победената и морално фалирала Германия в общността на нациите чрез това, което Кисинджър нарича, „стратегия на смирението“. Шарл дьо Гол поставя Франция до победоносните съюзници и подновява историческото й величие чрез „стратегия на волята“. По време на Студената война Ричард Никсън дава геостратегическо предимство на Съединените щати чрез своята „стратегия на равновесието“. След двадесет и пет години конфликт Ануар Садат донася визия за мир в Близкия изток чрез „стратегия за трансцендентност“. Ли Куан Ю създава мощен и независим Сингапур чрез „стратегия на върховите постижения“. И въпреки че Великобритания е известна като „болният човек на Европа“, когато Маргарет Тачър идва на власт, тя подновява морала и международната позиция на страната си чрез „стратегия на убеждението“.

Във всяко едно от тези изследвания Кисинджър внася историческо възприятие, обществен опит и — тъй като е познавал всяка от темите и е участвал в много от събитията, които описва, — лично познание. Книгата, посветена на лидерството, обогатено с прозрения и преценки, които само Кисинджър може да направи, завършва с разсъжденията му за световния ред и незаменимостта на лидерството днес.

“Лидерите мислят и действат в пресечната точка на две оси: първата – между миналото и бъдещето; втората – между постоянните ценности и стремежите на тези, които ръководят. Най-напред идва анализът, който започва с реалистична оценка на обществото въз основа на неговата история, нрави и способности. После лидерите трябва да балансират между това, което знаят, като задължително се основават на миналото, с това, което интуитивно осъзнават за бъдещето и по своята същност е предполагаемо и несигурно. Именно това интуитивно разбиране на посоката им позволява да си поставят цели и да определят стратегия – техните две основни задачи.”

- Хенри Кисинджър