Лъжите, които изричаме

Сиера Коулман идва в съзнание след ужасяваща катастрофа. В съзнание? Да, но не съвсем. Спомените й са заличени. Докато се връща към действителността, тя разбира, че амнезията й е само върхът на зловещ айсберг. Всяка „истина“, която открива, е поредната лъжа, всеки съюзник е потенциален враг. Дали жената, която твърди, че е нейна дъщеря, не е въвлечена в опасна игра на котка и мишка? Броят на труповете расте, наяве излизат предателства… очевидно ключът към оцеляването на Сиера е заровен в забравеното й минало.

Романът е кинематографичен, с характерното за Баркър бързо темпо. Всяко поредно разкритие е още по-потресаващо от предишното. Резултатът? Безпощадна, непредсказуема история.

„Лъжите, които изричаме“ е блестящ образец за психотрилър. Сюжетът е като лабиринт, в който всяка истина (или лъжа) се отразява на емоционалната стабилност както на главната героиня, така и на читателя, защото е отражение на раздробената психика на Сиера Коулман.