Културата. Историята на човечеството от пещерните рисунки до кей-поп

В дебатите ни за автентичност и цялостност, за присвояване и смесване понякога забравяме, че културата не е притежание, а нещо, което предаваме, за да могат хората в бъдещето да го използват по собствен начин. Културата е проект „за рециклиране“, в който малки фрагменти от миналото се възстановяват, за да доведат до нови и изненадващи начини за създаване на смисъл. Тази книга разказва за султан, който откраднал древен стълб, който трябвало да бъде намерен; за арабски археолог, който изровил египетска царица, която трябвало да бъде заличена от историята; за халиф, който събирал знания, без значение кой ги е създал; за грък, който измислил фалшива история на Гърция, и за римлянин, който измислил фалшива история на Рим; за етиопска царица, която използвала Десетте Божи заповеди, за да разкаже нова история на произхода. Всички тези емблематични моменти от историята на културата показват хора, които са си изцапали ръцете с култура в усилията им по създаване на смисъл. Как трябва да ги запомним и съдим?

Преди всичко със смирение. От пещерата „Шове” досега е създадено толкова много, а е оцеляло толкова малко, често поради високомерието на по-късните поколения, които пренебрегнали културни артефакти и обреди, защото не отговаряли на религиозните, социалните, политическите или етични идеали на тяхното време. Ние ще се справим ли по-добре? Ще позволим ли на по-голям спектър от културни прояви да процъфтят?

Основната поука от историята на културата е, че е необходимо да се ангажираме с миналото и помежду си, за да могат културите да достигнат пълния си потенциал въпреки грешките, неразбирането и унищожението, които често съпътстват този ангажимент. Ако откъснем културите от миналото или една от друга, ще ги лишим от кислорода, който ги поддържа живи.

***

Очаквайте скоро!