Концерт за жаби и оркестър в ми бемол мажор

Ние сме от този свят и живеем в него. И естествено – бихме искали да го променим според собствените си идеалистични представи и мечти. В този свят обаче живеят и рибите, и птиците, и зайчетата, и патенцата, и всякаква още фауна. Живеят също и жабите. А както знаем не от кого да е, а от самия Йордан Радичков, жабата е мрачно животно. Ето затова:

•    Ако светът внезапно стане добър и справедлив, ако се стори на празнична новогодишна елха и потъне до ушите в домашен уют, то това ще означава, че сме го променили ние, хората.
•    И обратно – ако се преобърне на безбрежен, тъмносин океан и над върха Арарат заплискат палави вълни, това ще означава, че са го променили рибите, пингвините и изобщо морските обитатели, и че това напълно отговаря на техните представи за един идеален свят.
•    Щъркелите пък биха го обърнали на безкрайно лазурно небе и биха се реели по него така, както се реят нощем в мечтите си.
•    Ако обаче се събудим сутрин и ни се стори, че светът е хлъзгав и мочурлив, че е обрасъл до веждите с тъмнозелена (и непрогледна) тръстика и космат папур, и че наоколо се носят на парцали мръсносива мъгла и неприятна смрад (на гнили водорасли и на жълто-серни изпарения), то тогава, любезни читателю, ще трябва да се примирим с мисълта, че сме затънали до гуша в блатото. До гуша в шавàра. До гуша в сочната, пльокаща, подвеждаща кал. Всъщност – до гуша в идеалния свят на жабите.

И че до гуша ни е дошло!
От омагьосани принцеси!

В този роман съм използвал идеи и цитати от две необичайни философски книги: „Homo spiritualis“ на проф. Георги Каприев и „Увод в дзен будизма“ на доктор Дайсецу Судзуки. Професорът все още не е започнал да ме замеря със снежни топки поради една-единствена причина: липса на сняг. А на доктор Судзуки се падам малко далеч. Това не пречи да изразя своята сърдечна благодарност на всички природни стихии, най-вече към именуваните по-горе европейски и далекоизточни циклони.

Ето: изразявам я!

***

Николай Табаков е автор на тринайсет книги, от тях десет романа, три сборника с разкази и детски роман. Две от книгите са преведени и издадени на сръбски език, три са преведени и издадени на руски език и още две – преведени и издадени на немски език: „Да рисуваш по водата“, разкази, 1991 г. (преведена и издадена на сръбски език през 2003 г.); „Изгубеното поколение“, роман, 1994 г.; „Малката принцеса“, роман за деца, 1998 г.; „Пинокио“, роман, 2001 г.; „На всички местоимения“, разкази, 2004 г.; „Романът Ес“, роман, 2007 г.; „Няма да е все така", 2009 г. (преведена и издадена на руски език през 2012 г. и на немски език през 2015 г.), избрана за „Роман на годината“ на СБП за 2009 г.; „Да“, роман, 2011 г. (преведена и издадена на сръбски и на немски език през 2013 г., на руски език – през 2014 г.); „Византия“, роман, 2013 г.; „Ветровете ни мраморни“, роман, издаден през 2017 г.; „Нула време“, роман, издаден през 2019 г. и удостоен с наградата на СБП „Роман на годината“; „Синята гора“, роман, издаден през 2020 г., „Р-р-разкази“, издадена през 2022 г.

Носител е на Националната литературна награда „Проф. Димитър Димов“ за цялостно творчество – 2021 година, и на специалната награда „Свирепо настроение“ за книгата „Р-р-разкази“ от третия Национален литературен конкурс на името на Йордан Радичков – 2022 година.