Книга за феновете на Били Айлиш

Били бързо се превръща в дарк поп антигерой, гласа на поколението Z, перфектния символ на това как се чувства светът в момента. Не че на нея й пука за всичко това. „Спомням си първите пъти, когато хората ме нарекоха „лицето на попа“ или нещо такова. Стори ми се досадно. Мислим, че трябва да слагаме етикет на всичко, но не е така.“ Тя нарича музиката си просто „музиката на Били Айлиш“. Девет месеца след излизането на Ocean Eyes Били издава дебютния си миниалбум Don’t Smile At Me, включващ девет песни, над които двамата с Финиъс са работили в продължение на 18 месеца, преди да подпишат с Darkroom Records. Преди обаче да насрочат дата за излизането на албума, семейството тръгва на първото си турне, което не включва частен самолет, петзвездни хотели и скъпо шампанско. То им показва колко труден може да бъде животът на път за един изгряващ артист, независимо от подкрепата на феновете. На Били въобще не й се отразява добре. Здравословното й състояние отново се влошава, тя изпада в депресия и се самонаранява. Това е началото на най-тежкия й период – точно когато всички погледи са насочени към нея. Цялото семейство, новоназначеният мениджър на турнето – Брайън Маркис, и техен приятел, който помагал на мърчандайз щанда, пътували с един миниван. Маркис бил определил по 100 долара за нощувка общо за шестимата. Били и семейството обикновено отсядали в обща стая, често единична. „Беше ужасно – спомня си тя. – Ужасни мотели. Малки, тесни стаи. Нарочно не харчехме много, за да остава повече за концертите, но може би прекалявахме.“ „Беше забавно донякъде“, спомня си бащата на Били. Преди турнето Патрик напуска работата си (той правел кукли Барби), за да може изцяло да се съсредоточи върху кариерата на дъщеря си, и поема голяма част от ангажиментите около пътуването. Карал вана и се научил как да сглобява и да работи със сценичното осветление. „Исках да съм част от това, защото си беше доста яко – спомня си той. – Сякаш нямаше край. Така си е. Винаги има нещо за вършене, когато си на турне.“ След първото турне изпълнителката и семейството й предприемат още четири: турнето Where’s My Mind (2018 г.), турнето 1 by 1 (2018–2019 г.), като подгряващ изпълнител на турнето на групата „Флорънс Енд Дъ Мъшийн“ (2018–2019 г.), турнето When We All Fall Asleep (2019 г.) и световното турне Where Do We Go? (2020 г.). През 2018 г. Били взема участие във всеки възможен фестивал, което многократно увеличава броя на феновете й. С всяко следващо пътуване екипът расте, а автобусите стават малко по-големи и по-удобни. „Вече пътувахме с автобус, който беше по-комфортен за Били и по-неудобен за всички останали“, разкрива Маги. За турнето When We All Fall Asleep Били убеждава Брайън Маркис да наеме още един автобус, за да могат приятелите от родния й град да се присъединят към турнето. „Излезе ни солено. Едва можахме да си го позволим – признава Били. – Психически имах нужда от това. Опитвам се да превърна турнетата в нещо приятно, защото искам да харесвам нещата, които правя. Не искам да съм нещастна. Но когато има неща, които те карат да се чувстваш ужасно... просто е ужасно!“ След края на първото турне Били и Финиъс продължават работата си по миниалбума. Затворени в стаите си, те пишат, композират и записват. Скоро става ясно, че звученето на Били прераства в нещо ново и необикновено.