От: Иван Колев
//= $labelData ?>Можем ли да говорим днес за нов етап във философската антропология? Има ли нова антропологична идея, която да катализира такъв процес?
Можем ли да говорим днес за нов етап във философската антропология? Има ли нова антропологична идея, която да катализира такъв процес?
Настоящото изследване опитва да отговори утвърдително на тези въпроси и този нов етап е наречен кардиален. През последните години може да говорим за ренесанс на чувствата. Неговото начало започва в началото на 80-те години на ХХ в. и през следващите десетилетия изследванията придобиха значителна интензивност.
Не е трудно да открием аналогия между сърцето (καρδία) и чувствата. В своите изследвания Аристотел достига до извода, че сърцето е най-топлият орган в човешкото тяло, а мозъкът – най-студеният. Сърцето е източникът на топлина, а мозъкът получава топлина от сърцето. Сърцето е вътрешен орган, чиято дейност винаги – в здраве и болест – е ясно доловима. Сърцето има ритъм, чувствата – също. Сърцето може да пулсира като развълнувано море, чувствата също имат приливи или отливи. Сърцето може да ускори ритъм или да го забави. Чувствата могат да станат по-бурни или по-спокойни. Затова разглеждаме сърцето като символ на автономния живот на чувствата.
ISBN | 9786190113041 |
---|---|
Тегло | 0.350000 |
Цветност | черно/бяла |
Издател | Изток - Запад |
Корица | мека |
Размери | 14х21.5 |
Брой страници | 216 |
Дата на издаване | 2024 г. |
Език | български |