Капка - стихове

"В поетическото присъствие на Лъчезар Станчев разпознахме една тишина, останала в миниатюр сред шумната патетика на много негови съвременници."

Надежда Стоянова,

2017 – сп. Филологически форум, бр.5

 "Стихотворението ("Ти се връщаш") е според мене съвсем пряка реплика към Далчев, и то не само защото съвпадат отиващият и завръщащият се, но и защото тука е много точен в това стихотворение. Дори бих казал не е само автоинтерпретация, а интерпретация на Далчевата поетика, в която продължават да тежат „безмерно разочарования безбройни“. На тях Лъчезар Станчев противопоставя „любов и малка земна вяра“. Това е противостоенето на тези двама поети."
 

 Светлозар Игов,

2011 – В Лъч. Станчев от 30-те…, БАН-ИЛ

"Помня, че наизуст знаехме неговите неща и всички се влияехме. А пък най-много Сашо Вутимски и виждахме до ден-днешен влиянието на Лъчезар-Станчевия стих."

Валери Петров,

2004 – „Поета на усмивката“, слово в НБКМ.

"И най-после един нов лауреат – младият поет Лъчезар Станчев за сбирката му „Земя под слънце“, в която в изящни и различни от Каралийчевите звукови хармонии трепти патетично същата обич към майката родна земя."
 

Йордан Белев,

1939 – „Щастливците 1939 г.“, в. Зора, бр. 6168

 "Онова, което отличава поезията на Лъчезар Станчев, е преди всичко липсата на изкуствени провиквания, нагласени пози, тържествени изстъпления, с каквито в последните години мнозина се опитаха да изнасилят нашия усет за художественост."

Петър Динеков,

1930 – в. Литературен глас, Год. 3, Брой 90

 


Завещание

Не ме търсете в мрачините,
в мълчанието на нощта,
че моя път през тях открит е –
ще бъда лъч в безкрайността.
И винаги ще се завръщам
В най-ранно утро в тишина,
Че цял живот мечтаех намръщен
За красота и светлина!