Каменната сграда и други места

„Каменната сграда и други места“ (2010) е смятан за най-важният текст в творчеството на изключителната турска писателка Аслъ Ердоган (1967), нареждана от от френското списание „Лир“ сред 50-те най-обещаващи автори на 21 век. Книгата съдържа една новела и три взаимосвързани разказа, които съставят симфонично композиран роман, изграден от личните истории на жени, чиито животи са били преобърнати от външни сили. Изгнание, тежко заболяване или затвор за любимия човек – това е разказ за съдбата, която не може да бъде пренаписана, но може да бъде изстрадана с достойнство, сила и тиха ярост.

Историите кулминират в експериментална полифонична новела, чиято „каменна сграда“ служи като мощна метафора за различните потиснически институции – затвори, полицейски управления, болници и психиатрични клиники – които доминират живота на персонажите. В тази мрачна алегория, белязана от усещането за отчуждение, безпомощност и безсилен гняв, Ердоган предугажда и собственото си затворническо преживяване – като дългогодишна колумнистка на спрения кюрдски вестник „Йозгюр Гюндем“ през 2016 г. тя е арестувана и хвърлена в затвора за период от четири месеца по обвинения в подбуждане към тероризъм.

„Какво ли търсех там? Та от моя аз не бе останала и следа“ – пита се един от героите. Друг бива освободен, но случилото се зад стените остава неизказуемо и той постепенно се поддава на безумието. Със своята тъмногласна поетика, която прави нейната проза физически осезаема и едновременно с това ефирна и недосегаема, Аслъ Ердоган проследява дълбоките белези, които оставя срещата с „каменната сграда“ – както в телата, така и в съзнанието. Това е своеобразна литературна дестилация на вътрешния опит на изгнание и затвор – физически и психически – представена чрез въздействаща поредица от алегорични портрети на животи, попаднали в клещите на властовите структури.

***

Аслъ Ердоган е родена през 1967 г. в Истанбул – на границата между Изтока и Запада, както обича да казва. Завършва информатика и физика в Босфорския университет, известен в миналото като Робърт колеж, после прави магистратурата си в ЦЕРН. През 1994 г. започва докторат по физика в Рио де Жанейро, от който се отказва година по-късно, за да се посвети на литературата. През същата година излиза първият ѝ роман „Мъжът Рапан“ („Парадокс“, 2010 г.), а две години по-късно, отново в Турция, Ердоган публикува „Чудният мандарин“. Големият ѝ пробив в международен мащаб идва с романа „Градът в алена пелерина“ (1998), посветен на годините в Рио и преведен на над десет езика.