Изневярата
От: Демиан Букай
В тази провокативна книга психотерапевтът Демиан Букай изследва изневярата в съвременния свят. От критика към многовековната догма за верността до обяснение на биологичните и социалните фактори, обуславящи изневярата, авторът предлага нов поглед към този сложен проблем.
Нов подход в изучаването на романтичните взаимоотношения, доверието в двойката и очакванията от любовта
Всеки от нас може да се изкуши да изневери на партньора си, както е възможно и ние самите да станем рогоносци. Свикнали сме да гледаме на изневярата като на трагедия, като на най-унизителното и непростимо предателство. Но дали всички изневери са еднакви? Каква е реалната цена, която се налага двойката да плати след измяната? И толкова ли е сериозно деянието, че често да води до разпадане на семейството и отношенията?
В тази провокативна книга психотерапевтът Демиан Букай изследва изневярата в съвременния свят. От критика към многовековната догма за верността до обяснение на биологичните и социалните фактори, обуславящи изневярата, авторът предлага нов поглед към този сложен проблем. Резултатът е покана да го приемем с истинските му очертания: нито като фриволна игра без последствия, нито като прегрешение, което във всички случаи води до драматични последствия. А като предизвикателство, през което двойката трябва да премине, взимайки решения според собствената си представа за съвместно бъдеще.
| ISBN | 9789542621829 |
|---|---|
| Тегло | 0.230000 |
| Цветност | черно/бяла |
| Издател | Хермес |
| Корица | мека |
| Размери | 13х20 |
| Преводач | Светослава Славчева - Бонева |
| Брой страници | 256 |
| Дата на издаване | 2022 г. |
| Език | български |
За да разсъждаваме за верността (и още повече за противоположността й – изневярата), се изисква кураж. Човек винаги рискува да бъде заклеймен съобразно мнението си като моралист и страхливец или пък да попадне в другата крайност и да бъде обявен за неморален и безразсъден.
Емоциите, които тази тема предизвиква, са мощни, а яростта на онези, които се почувстват засегнати, настоятелно зове за присъда.
Обичайно не реагираме хладнокръвно, когато става дума за изневярата. И сме склонни да изричаме категорични твърдения, като:
- Това е нещо непростимо.
- Няма връщане назад.
- Изневерилият е лош човек.
- Изневерилият веднъж винаги повтаря.
- Човек търси навън това, което няма вкъщи.
- Този, който прощава, няма достойнство.
Тези и много други недвусмислени становища кръжат около нас, когато заговорим по този въпрос.
Откакто започнах да мисля, изследвам и впоследствие да говоря за изневярата, си получих щедрата порция обвинения и ругатни. И то без да съм заел отявлено скандална позиция, беше достатъчно само да поставя под съмнение някои хипотези, свързани с тази тема. Обвиненията и обидите дойдоха от отсрещната страна на масата по време на вечеря с познати, от публиката по време на конференции, пряко засягащи или леко докосващи темата, и разбира се, от социалните мрежи…
Разбирам го.
Логично е да е така. Верността между двама души (засега разбирана просто като сексуална моногамия или ексклузивност) представлява една от основните ценности, около които е изградена, поне в нашата модерна западна култура, самата идея за това какво е връзка. Поради тази причина тя е представена като нещо неприкосновено, свещено, което дори не може да бъде подложено на дискусия.
Какво ще посеем, ако се осмелим да се усъмним в тази основополагаща ценност?
