Изображението от Червената книга, подбрано за корица на този том, изтъква някои от неповторимите черти, присъщи за художествените произведения на Юнг: свободните съчетания на цвят, мотив и перспектива, разкриващи сходства с развоя на модерното изкуство в началото на ХХ в.; игрите на светлини и сенки с цел създаване на перспектива и обем; използването на техники за прозирност и потъмняване с цел постигане на пластичност и светлинни ефекти, както е видно в централния абстрактен символ, който сякаш виси във въздуха, изобразен на тъмен фон; разработка в много свободен и непринуден маниер, илюстриран с употребата на мозаечни модели за оформяне на дървесната кора, придаващи на обекта почти анимистични свойства.
Тук се натъкваме на фантастичен език, отварящ пред мнозина нов път към запознанство с делото на този извънредно съзидателен човек. Включването в Червената книга и в свързаните с нея изложби на непубликувани преди това рисунки, картини и скулптури повдигна булото над забележително широк спектър художествени произведения, сътворени от Юнг. По-нататъшните изследвания от тогава насам доведоха до откриването на ранни негови – детски и юношески – рисунки.
Самият Юнг никога не е искал да бъде смятан за човек на изкуството. Макар приживе да е включвал илюстрации в текстовете си, всеки път се е погрижвал да прикрие името на техния създател. Повечето от тези творби си оставаха анонимни, докато публикуването на Червената книга не осветли авторството им. Знаменателно е изобщо самото издаване на книга, озаглавена Изкуството на К. Г. Юнг, която най-сетне ни позволява да представимсъвкупното творческо дело на Юнг в контекста на неговото интелектуално и личностно развитие.