Изкуството да бъдеш несъвършена

Живеем в арогантен свят, който крещи и непрекъснато ни залива с подробни предписания какво означава да бъдеш жена, какво е успех и кой начин на живот е стойностен.

Една жена на 36, майка, съпруга, професионалист. Една жена, чийто живот е управляван от работния ѝ график и безкрайните ангажименти. Тя се справя с всичко, тя е изпълнителна и отговорна, почти съвършена... но на ръба на силите си. Изтощена, негодуваща, изморена от непрестанното препускане и доказване, един ден тя просто казва: „Стига толкова!“.

Една събота преди три години, докато лежах изтощена и се взирах в тавана на една хотелска стая, си казах: „Не желая повече живота, който сама създадох. Ако на някого му харесва, може да заповяда и да опита. Аз обаче приключих“.

Бях на 36, съпруга, майка на две момчета, сестра, дъщеря, приятел, писател. Обичах живота си, но имах усещането, че влача след себе си малък червен вагон, който е толкова препълнен, че едва успявах да го помръдна. Червеният вагон беше животът ми, а неговата тежест ме смазваше.

Раздавах се безразборно. Здравето ми страдаше. Често боледувах. Спях лошо и недостатъчно. Хранех се на крак, спях с дрехите, благоговеех пред своя списък със задачи като пред олтар и пренебрегвах протеста на тялото и на душата си.

В очите на другите бях издръжлива. И способна. За мен казваха, че съм човек, на когото може да се разчита. Всичко това е много хубаво. Донякъде. Но не е същото като да бъдеш любяща, мила и жизнерадостна. Неща, които аз не бях.

Вярвах, че работата ще ме спаси, ще ме направи щастлива, ще заличи проблемите ми; че решението е да работя до пълна изнемога, защото щастието е награда за положените къртовски усилия. Оказа се, че греша. Наградата беше още повече работа. Повече очаквания. Повече отговорности. 

Изпитвах непоносима болка от прекъсването на връзката със собствената си душа и с най-скъпите на сърцето ми хора. Давах си сметка, че ми липсва точно онова, за което толкова силно жадувах – близост, усещане за смисъл, покой. Бях се превърнала в личност, каквато не исках да бъда.

И тогава нещо в мен достигна своя предел, а после се скъса и умря. Бях готова да преобразя целия си живот.

 
В „Изкуството да бъдеш несъвършена“ Шона Никуист разказва историята на своята най-дълбока житейска промяна. В една колекция от кратки есета, всяко със собствен сюжет и послание, авторката искрено и без задръжки споделя защо е достигнала до предела на силите си и как е извървяла пътя от безумното и изтощително ежедневие до един по-прост и смислен живот. 

Сега се уча да живея тук и сега, обикновена и истинска. Понякога уморена. Лишена от блясък. Незабележителна. Но с отворено сърце в настоящето, с дълбоко усещане за Божията любов, която променя всичко. 

Сега знам, че най-доброто, което мога да предложа на света, не е силата и енергията ми, а един здрав дух, една мъдра и смела душа.

И си позволявам да бъда обичана в цялата си несъвършена, непоразителна и покрита с белези красота.

Със своя топъл и деликатен глас Шона Никуист ни кани да предприемем същото пътуване и да преобразим собствения си живот. Насърчава ни да се осмелим да бъдем истински, да разчистим живота си от ненужното и да забавим темпото, за да открием покой и удовлетворение в дните си, без да пропускаме най-сладките и стойностни моменти с близките си хора. 

Припомня ни, че нашата значимост и правото да бъдем обичани са ни дадени по рождение. И че няма нужда да сме съвършени, за да бъдем щастливи. 

Тази книга е протегната ръка към всяка жена, която иска да излезе от омагьосания кръг на работа, надпревара, доказване и имидж. 

Спри. Опрости живота си. Чуй сърцето си.

Бъди истинска. Покани любовта. 

***

„Изкуството да бъдеш несъвършена“ ми даде нужната смелост и позволението, което бях чакала. Винаги ще бъда благодарна за посланието на тази книга. То промени живота ми.

- Дженифър Хатмейкър, автор на For the Love (За любовта) 

Ние сме част от общество, което лесно може да ни накара да се въртим в омагьосан кръг. Това може да доведе до живот, пълен с клаузи, под които никога не сме полагали подписа си. Шона ни помага да отстъпим крачка назад и да пренастроим умовете и душите си. На страниците на тази книга ще откриете мъдрост и насърчение да погледнете отвъд преходните успехи и призив да водите по-дълбок, по-свързан и пълен с радост живот.

- Д-р Хенри Клауд, бестселър автор на „Ню Йорк Таймс“ 

Плачех от облекчение, докато поглъщах „Изкуството да бъдеш несъвършена“. Плачех, защото бях забравила, че няма нужда да доказвам колко струвам, да печеля любовта или да се боря за принадлежност. Думите на Шона – едновременно деликатни и настоятелни, ме приканиха да си спомня, че моята значимост, принадлежност и правото да бъда обичана са ми дадени по рождение. Не помня да съм получавала по-важен призив. Призив, от който отчаяно се нуждаех.

- Гленън Дойл Мелтън, автор на Love Warrior (Войник на любовта) Carry On, Warrior (Продължавай, войнико), основател на фондация Together Rising (Да се развиваме заедно)