История на Византийската империя. Период III (610–716)

Вторият том на превъзходната „История на Византийската империя“ на акад. Фьодор Успенски ни въвежда в третия и четвъртия период от нейното бурно и изпъстрено с поврати, жестокости и дворцови интриги съществуване. Преминавайки през царуването на Ираклий и неговите наследници на трона и през кървавия иконоборски период, историкът подробно осветлява появата на славяните на Балканския полуостров, приключването на тяхната имиграция и утвърждаването на българите на територията, съпътствано с царуването на Крум, Омуртаг и Тервел.

Изследователят предлага и прелюбопитен разказ за хан Кубрат, както и други изключително важни събития, които очертават по-нататъшния страховит развой на отношенията на Византийската империя със света.

Акад. Успенски фокусира вниманието върху завладяването на Йерусалим от персите, обсадата на Константинопол от тях и от аварите, появата на лангобардите в Италия, изиграли ключова роля за позициите на Византия на тези територии, възникването на мюсюлманството, чиято агресивна настъпателна политика довежда до завладяването на Крит и Сицилия.

Преминавайки през управлението на Лъв Исавър и династията му, на Константин Копроним и Никифор I, неподражаемият историк разкрива и причините и принципите, по които се създава темното устройство в империята, гарантиращо военната й сила, както и мащабната законодателна дейност. Описва и знаковите не само за периода, но и за по-нататъшния църковен живот Теодор Студит и Студийския манастир, в който част от монашеските си години прекарва и бъдещият български патриарх Евтимий.

***

Книгата на български ще е в пет тома, първият том е в две части.

Том 1
Период I (до 527 г.). Елементи на формиране на византинизма
Период II (518–610). От Юстиниан I до Ираклий

Том 2
Период III (610–716) Ираклий и неговите приемници
Период  на иконоборството (717–867)

Том 3
Период на македонската династия (867–1057)

Том 4
Период VI. Комнини (1057–1185)
Период VII. Разпадане на империята (1185–1204)

Том 5
Ласкариди (1204–1261) и Палеолози (1261–1453)

***

Фьодор Иванович Успенски (на руски: Фёдор Иванович Успенский) е руски историк, византолог и археолог. Той е сред най-видните представители на позитивистичната школа в руската историография. Преобладаваща част от трудовете му са посветени на обществено-политическата и културна история на Византия и отчасти на мястото на славяните в историческото развитие на империята. Според него византийският обществен модел се крепи на 3 стълба: селската община, православието и силната императорска власт. Децентрализацията и упадъкът на селската община според Успенски са в основата на упадъка на империята и на нейната гибел.