История на Византийската империя. Период I (до 527г.)

Настоящата книга е завладяващо ума пътешествие през периода на разпадане на Западната римска империя, изграждане на новата столица Константинопол на мястото на град Византион и постепенното обособяване на Източната империя – във  времена на преселение на различни племена, изкушени да се заселят на тяхна територия.

Източната империя – гъвкав и бързо развиващ се организъм, успява да реши проблема с нашествениците чрез умела политика, като установява съжителство, съседство или съюз с варварите и заживява с тях, встъпвайки във  взаимоотношения, които не са постигнати в Западната империя.

Къде е ключът към запазване на Византийската империя хиляда години след падането на Западната римска империя?

Успенски дава отговор на този и други въпроси, разкривайки  пред  читателя цялата картина на решаващи събития, предопределили облика на съвременна Европа. Показва многобройни аспекти от политическата, военната и дипломатическата история на Византия, духовенството и църковните дела, занаятите и търговията, земеделието, градоустройството, законите и тяхното прилагане, строгата йерархична уредба в империята. 

***

Фьодор Иванович Успенски (на руски: Фёдор Иванович Успенский) е руски историк, византолог и археолог. Той е сред най-видните представители на позитивистичната школа в руската историография. Преобладаваща част от трудовете му са посветени на обществено-политическата и културна история на Византия и отчасти на мястото на славяните в историческото развитие на империята. Според него византийският обществен модел се крепи на 3 стълба: селската община, православието и силната императорска власт. Децентрализацията и упадъкът на селската община според Успенски са в основата на упадъка на империята и на нейната гибел.