История на Византийската империя. Ласкариди (1204-1261), Палеолози (1261-1453)

Доайенът на руската византология академик Фьодор Иванович Успенски (1845–1928) е посветил живота си на изучаването на различни страни от историята на Византия, нейната литература и изкуство. Успенски оставя след себе си трайно наследство, защото е човек на действието, който възприема науката като дело на откритията и я търси не в книги, а в паметници, архиви, проучвания и разкопки.

Почти няма въпрос във византийската история, който да не е привлякъл неговото внимание и търсенето на отговор винаги преминава през задълбочено и проницателно тълкуване на източниците. Нерядко в живота и научната работа на един учен настъпва момент, когато решава да синтезира и обобщи своите изследвания; да ги обедини в едно-единствено всеобхватно произведение. За Успенски това е желанието му да представи обща история на Византия, с която да даде на „съотечествениците си цялостна система в област“, която определя за „най-важната след отечествената ни история“. Той започва своя колосален труд още докато е директор (1894–1914) на Руския археологически институт в Константинопол, който е закрит, когато Русия и Османската империя се оказват противници през Първата световна война. Целта на този magnum opus, озаглавен „История на Византийската империя“, е да обхване изцяло и изчерпателно византийската история, но и да бъде широкодостъпен и лесноразбираем за читателите. Повествованието се отличава с уникалния поглед на Успенски върху причините и хода на историческите събития, подкрепен от отличното му познаване на източниците и владеенето на историческия материал.

Неговата история е завладяващо ума пътешествие из една империя, която е виждала себе си като носител на гръцката традиция, наследник на римската легитимност и пазител на оригиналната чистота на вярата. Умелата ръка на автора представя на читателя различни страни на изобретателността, образоваността и находчивостта на византийското общество, без които то не може да бъде разбрано. По този начин става възможно да се забележи необикновеното и рядкото умение на Византия да слива традиции с наследство, което на няколко пъти й дава възможност и сили да се възроди от пепелта и да се бори за своето оцеляване.