Даниил Хармс е майстор на черния хумор и нонсенса. Интересува се от магия и окултизъм, но и от класическа музика, рисуване и наука. Абсурдист, сюрреалист, ексцентрик и мистификатор, влюбчивият, деликатен и забавен Хармс е изключително популярен сред тогавашната литературна бохемска сцена, но за да се изхранва, от 1928 г. нататък пише произведения за деца, които публикува благодарение на Корней Чуковски и Самуил Маршак. Детските му творби са издадени в 11 книжки.
След като поетът Николай Гумильов е разстрелян като антисъветски заговорник, през 1924–1925 г. Даниил Хармс чете от сцената негови стихове, за което е арестуван и разследван. За втори път е арестуван през 1931 г. Обвинен е, че с произведението си „За това как Коля Панкин излетя за Бразилия, а Петка Ершов не повярва на нищо“ е подтиквал съветските деца към емиграция. Ето какво казва на първия си разпит: „Работя в областта на литературата. Аз съм човек, който не мисли политически, но по въпроса, който ми е близък – въпроса за литературата, заявявам, че не съм съгласен с политиката на Съветската власт в областта на литературата и искам, противно на съществуващите в това отношение правителствени мероприятия, свобода на печата както за моето творчество, така и за творчеството на близките ми по дух литератори, съставляващи заедно с мене единна литературна група.“
В НКВД смятали, че езиковият модернизъм на поетите скрива шифър. Колко нелепо е било всичко си личи и от записаното под диктовката на следователя признание на приятеля на Хармс литераторът Туфанов, също арестуван: „Моето стихотворение гласи: „Ще погледна от коня как паздерникът се пазгава в поздибицата на Русия.“ Точното смислово съдържание на това е, че аз, врагът на Съветската власт, наблюдавам и се радвам как лумва нелегалният пожар на контрареволюцията.“
Даниил Хармс е осъден на три години лагери за това, че пише „поезия на класовия враг“, но излежава само няколко месеца и е изселен в Курск заедно със свои колеги и приятели. През декември 1941 г. отново е арестуван по донос за пораженчески изказвания относно войната. Смята се, че за да не получи смъртна присъда, той се престорил на шизофреник, затова е бил изпратен в затворническата психиатрия. През февруари 1942 г., през най-тежкото време на блокадата на Ленинград, трийсет и седем годишният Даниил Хармс умира. Гробът му остава неизвестен.
Според литературоведа Владимир Глоцер, събирал спомени за Даниил Хармс, ако приятелят на писателя Яков Друскин не беше прибрал оцелелите след обиските и бомбардировките текстове на Хармс, изписани на ръка, в куфар, с който не се разделял и в скривалището при бомбардировки по време на войната, и когато напуснал Ленинград, та чак до ребилитацията на писателя през 1960 г., щяхме да познаваме само детските произведения на Хармс. Нямаше да сме чели афоризмите му и размислите му за творчеството и за тежкия му живот. Нито абсурдните му истории.
Не е широко известно, че Даниил Хармс е бил дълбоко религиозен, но това си личи по писаното в неговите дневници и стиховете, в които той се уповава на Бог. Надживялата го съпруга, емигрирала след края на Втората световна война, след години разказва, че по време на войната я мобилизирали да копае окопи край Ленинград и понеже здравето ѝ не го позволявало и Хармс много се притеснявал за нея, той ѝ обещал да я спаси. За тази цел, както ѝ разказал, ходил на гроба на баща си, починал през 1940 г., дълго плакал и го молил за помощ. И научил от него магически думи, които жена му да повтаря, когато се яви на мястото, където я викали. Думите били „червена кърпа“ и жената наистина не спирала да ги повтаря наум, при което била отпратена да се прибере у дома – нечувано изключение, направено по неизвестни причини. Легенда или не, съществуването на тази история е показателно за вярата в магическия дух на Даниил Хармс.