Истината за храната

Повечето от нас научаваме първите си митове за храната още като деца. Когато бях малък, ми казваха, че от някои специални храни ще порасна по-бързо (прясно мляко и зърнени храни), ще ме направят по-умен (риба), ще ми докарат акне (шоколад) или пък ще се сдобия с големи мускули (месо и яйца). Насърчаваха ме да ям спанак заради Попай, но никога не споменаваха нищо за ползите от лещата, броколито или боба, а за ядките ми казваха, че са нездравословни заради холестерола. Освен това разправяха, че човек се разболява без подобаваща закуска. Майка ми, отгледана в годините на войната, ми казваше, че на практика няма храна, която да е прекалено мухлясала, за да бъде изядена, а да не си изядеш всичко в чинията, се приемаше за абсолютно неприемливо. Не си спомням „питателно“ ястие без месо или риба. Витамините се възприемаха като много важни, особено витамин С, който се приемаше като добавка или се пиеше под формата на портокалов сок. Други приемани за неоспорими съвети включваха това никога да не плувам в рамките на един час след хранене, никога да не ям преди лягане, както и колко важни са физическите упражнения за редуциране на теглото. Нито едно от тези неща не е научно подкрепено и много от тях се оказват категорично погрешни, но бяха повтаряни толкова често, че все още ми е трудно да ги пренебрегна, дори и вече като възрастен. Всички получаваме в наследство сходни идеи и мнения за храната – независимо дали са добронамерени, или не, като те само се умножават с напредването на възрастта ни.

Яжте по-малко мазнини. Яжте по-малко захар. Консумирайте по пет порции плодове и зеленчуци на ден. Приемайте повече богати на скорбяла зеленчуци, никога не пропускайте хранене, яжте по малко, но начесто, изпивайте поне по осем чаши вода на ден, пийте по-малко съдържащи кофеин напитки и по-малко алкохол, консумирайте по-малко месо и млечни продукти, яжте повече риба, използвайте растителни мазнини, а не краве масло, бройте калориите и преминете на диетични напитки. Свикнали сме да ни казват как, кога и какво да ядем. Тези послания идват от много страни – национални препоръки, медии, реклами и дори етикетите върху храните, както и различни плакати и брошури из болници и лекарски кабинети. С всички тези съвети със сигурност би трябвало да сме по-здрави, по-слаби и без заболявания, свързани с начина на хранене. Вместо това от 1980 година насам нивата на затлъстяване, хранителни алергии и диабет в повечето държави по света скочиха до небесата. Същото важи и за необяснимото повишаване на случаите на деменция. Въпреки напредъка в лечението, броят на диагностицираните със сърдечносъдови и онкологични заболявания расте, а скорошното удължаване на общата продължителност на живота достигна застой и дори има признаци за намаляването ѝ. Изправени пред безброй различни избори на храни и дезинформация, мнозина от нас търсят прости и бързи решения. Дори най-циничните могат да установят, че попиват необосновани съвети и опростени послания. С твърде голямо лековерие се хващаме за твърденията за различни начини на живот, като чисто хранене, веган диетата, кетогенно хранене, високомазнинно-нисковъглехидратно хранене, палеодиета, безглутенова или безлектинова диета или на мита за добавкитe с витамини. Убежденията и увереността на защитниците на тези начини на хранене, както и техните последователи могат да бъдат много заразителни.

През последните години моите научни изследвания са насочени предимно към въпросите, свързани с храненето и различните храни. С изумление установих каква голяма част от онова, което са ни казвали за храната, е било подвеждащо в най-добрия случай, а в най-лошия – напълно погрешно и дори опасно за здравето ни. Както ще видим, това важи както за съвети на диетолози, лекари, правителствени насоки, научни доклади, така и от чутото от приятели или членове на семейството. Как сме се озовали в тази объркана ситуация, в която неквалифицирани хора определят най-добрите начини, по които да се храним? Това положение е уникално и в сферата на медицината и науката. Причините за съществуването му са много, но аз бих посочил три основни пречки пред по-доброто разбиране на храната и храненето: лошата наука, неправилното интерпретиране на резултатите и хранителната индустрия. Храната е най-важното лекарство, с което всички ние разполагаме и имаме спешна нужда да се научим как да я използваме.