Количка

Има ли кой да ви обича?

От: Калин Терзийски

Налично при доставчик – доставка между 1-7 дни
SKU
ЛКСНБХ500
13,99 лв.

 Книгата е носител на Европейската награда за литература

Реч за представяне на суровите мисли:

Сега са кучешки времена и литературата е просто един от многото сиви занаяти за прехранване.

Поетите в кучешките времена копнеят да станат домашни любимци на своите покровители, разните там ценители на съвременното изкуство. Или както ги наричам аз – тъпите копелета с парите.

В кучешките времена писателите пишат единствено неща, съобразени с пазара. И с вкусовете на безобразно самоуверените, неграмотни консуматори.

Писателите в кучешкото време произвеждат качествени и удобни словесни PVC дограми и тоалетни чинии.

Аз съм се опитал да напиша нещо напълно непазарно, несъобразено с никой и нищо. Освен с моите мисли и чувства. И мисля, че ако някой е достатъчно милостив да приеме мене – човека, ще приеме и моята книга.

Калин Терзийски

"Странното е, че тази книга се чете и бързо, и тежко. Само 150 страници, които прескачат една след друга, но пак мозъкът играе и мисли и преживява и си спомня и се идентифицира. Зашото тук е нашият живот. Особено в последния разказ - за живота на Антон К. За умората от мисленето. За умората от любовта. За умората от самия живот. И така в цялата книга.

Сега ставаш от компютъра, отиваш до любимия си човек и казваш "Аз те обичам!". Без увъртания. Защото неговият живот е и твой."

Повече информация
ISBN 9786192201500
Цветност черно/бяла
Издател Лексикон
Корица мека
Брой страници 136
Дата на издаване 2018 г.
Език български
Напишете вашето мнение
Вие оценявате:Има ли кой да ви обича?
Вашият рейтинг

„Снощи прочетох два пъти текста на Калин Терзийски и натиснах "харесва ми" във фейсбук. Легнах си със смътното усещане, че май не всичко ми хареса. Събудих се в 4 ч. посред нощ от вика на един въпрос, който настояваше за отговор: Защо натиснах "харесва ми"?

Станах, застанах до прозореца и вперих поглед в тъмнината, а въпросът наедря от уточнения: Заради това, че Калин Терзийски звучи така, сякаш е откровен? Или защото е открояващо се различен? Или защото ми е принципно симпатичен? Или защото заявява алчната си нужда от разбиране и от сърца? Или защото иска да влияе по най-силния и дълбок начин?

Отговорът лека-полека започна да се оформя: заради всичко това, но най-вече защото поставя въпрос, по който аз имам две мнения. И разбрах, че е дошло време да се опитвам да ги превърна в едно.

В главата ми се заниза коментар като за фейсбук:

"Калине, мисля си, че ще е добре някой българин, Стефчо Горнобански например, да вземе под мишница една Влиятелна книга, "Има ли кой да ви обича" например, след което да те убие с един куршум право в сърцето. И после... да започне движение на българското общество, вкл. на българските младежи, и мъчителният български преход към демокрацията най-накрая да приключи!".

Не, няма да го нашиша, казах си. Не за друго, а защото много ме е страх - страх ме е, че току-виж някой наистина вземе и те убие...

В този нощен ред (или хаос) от мисли дойде и превръщането на двете ми мнения в едно:

Много безразлично и бездушно ми звучат думите "смъртта е част от всичко това наоколо" и съществото ми сега се бунтува срещу тях.

Но знам, че понякога, в безсилието си да се опълча, да спра умишленото причиняване на ужаси наоколо, и аз съм си ги казвала.

Чак сега, когато ги видях отстрани изписани от друг, осъзнах, че не искам повече никога да си ги казвам, защото аз всъщност мисля ето това:

"Никак не съм съгласна смъртта да е част от всичко това наоколо и ще правя това, което ми е по силите, за да не е".

Легнах си и заспах отново някъде към 5 ч. Присъни ми се странен сън - каквито са всички сънища по принцип. Няма да се спирам на многобройните небивалици, а на това, което най-вече ще запомня: Калин Терзйски ми беше на гости, говорехме си и в един момент, без никаква връзка с всичко останало, той ми каза: "Всичко лошо вече свърши". А аз знаех отлично точно какво имаше предвид той, нещо съвсем конкретно. Въздъхнах с облекчение... Защото обичам лошите неща да не са част от всичко това наоколо. И осъзнах, че някъде много дълбоко направих една крачка напред... към себе си и към другите.“

Даниела Василева