Количка 0
0,00 лв.

Играчка за Коледа

От: Джани Родари

​Главен герой в "Играчка за Коледа" е баща, който иска да намери съвършените коледни подаръци за своите деца и внуци. Негова главна мисия е да купи онези играчки, които самият той е очаквал да получи като малък. 

Разочарованието му е огромно, когато разбира, че детските му мечти не са актуални - новите играчки са колкото странни, толкова и объркващи. Преди да се отчая, бащата получава предложение да изпробва една нищо и никаква джаджа, която прилича на най-обикновено дистанционно за телевизор.
Съществува ли съвършен подарък за Коледа?

Вече да!

Побързайте, преди да е свършил!

Един баща поема на славна мисия - да открие най-добрите подаръци за своите деца. Но за негово разочарование, всички вълшебни играчки, за които е мечтал като дете, са вече отдавна излезли от мода, а новите са толкова странни и объркващи.

И тъкмо когато е напът да се отчае, той получава примамлива покана да пробва една особена джаджа, която на пръв поглед подозрително прилича на най-обикновено дистанционно за телевизор. Но не е - а е ключ към най-неочаквани възможности.

По Коледа стават чудеса, това го знае всяко хлапе.

Но дали това чудо е за добро?

Откъс от книгата:

"Имало едно време един господин, който излязъл да купи играчки, за да ги подари на своите деца и внуци за Коледа... Но да не разтягаме и усложняваме прекалено историята: онзи господин бях аз, и после, не съм господин. Ето ме значи да се скитам от магазин на магазин, да въздишам от витрина на витрина: все по-нерешителен, все по-объркан. Бях тръгнал с гордото намерение да купя на децата играчките, които самият аз жадувах като дете, без някога да ги получа като подарък. Но сега онези играчки вече не съществуваха. Или пък бяха захвърлени по ъгълчетата и килерчетата под стълбищата да се покриват с прах. На преден план и на първата редица изпъкваха нови, напълно загадъчни за мен играчки.

Не разбирах какво представляват, как функционират и забавляват. Може би, преди да изляза, е трябвало да посещавам курс за модерната играчка и най-вече за онази електронната. Но дали наистина съществуваше или не съществуваше подобно училище, където родители, дядовци и баби биха могли да опреснят своите знания и да се осведомят за вкусовете на своите деца и внуци, израсли в атомната ера, преминали в по-горния клас на пазара на международната индустрия за играчки?

- Елате - каза някакво гласче, - влезте, огледайте се наоколо, не стойте там, че ще пуснете корени на тротоара.

Гласът идваше от едно човече, изникнало от тясно и ниско магазинче без витрина. Кой знае от колко време се бях спрял на онова място след часове на напразно скитане; от колко ли време ме наблюдаваше странното дребосъче, усмихнато зад своите огромни очила - единственото голямо нещо върху личицето, на което всичко беше малко: очите, носът, устата, мустачките, козята брадичка.

- Но вие играчки ли продавате? - попитах недоверчиво.

- Може би - отговори човечето. - Ако някой ги купи, аз ги продавам.

- Нека погледна.

Влязох в малката тъмна стаичка, където имаше място само за две дървени табуретки и една етажерчица, върху която бяха подредени четири-пет малки кутии.

- Извинявайте, но аз не виждам играчки - казах.

- Сега ще ги видите.

Човечето отвори една от кутийките и измъкна някакво устройство, което на пръв поглед ми се стори обикновено дистанционно управление за телевизор, с бутони за включване и изключване, смяна на каналите, усилване и намаляване на звука, настройка на цветовете.

- Тази джаджа вече е налична във всички къщи - промърморих разочаровано, - нима мислите, че би изненадала някое дете?

- Убеден ли сте? - засмя се човечето. - Натиснете леко някой от тези бутони. Например номер дванайсет.

И в същия миг, докато натисках посоченото бутонче колкото да опитам, ми се стори, че усещам в усмивката на търговеца нещо смущаващо... Но вече..."

*** 

Роден на 22 ноември 1920 г. в малкото италианско градче Оменя край Новара, Джани Родари получава учителска диплома и едва на 17 години започва да преподава. Първо италиански език в семейството на богати евреи, а по-късно става и начален учител. Бързо се превръща в любимец на децата, защото с любов и вдъхновение им разкрива света на изкуството. Към него той има увлечение още от дете. Силно пристрастен към музиката, като малък взима уроци по цигулка, а вечер прекарва дълги часове над книгите. Оказва се, че богатото му въображение, изградено от любовта към историите, прави учебните часове на учителят Родари интересни и нестандартни. Увлечението по литературата става причина и за желанието Джани да се запише във Филологическия факултет на Университета в Милано. През 1939 г. той постига тази мечта, но светът се намира в навечерието на Втората световна война и момчето не се задържа дълго в университета. Още в началото на войната, заради недоброто си здраве, той е освободен от военна служба. Започва работа в местната администрация и става член на управляващата по онова време в Италия фашистка партия на Мусолини. Именно войната обаче се превръща в основна причина Родари активно да започне да се бори за справедливостта. Двама негови приятели загиват, а брат му е изпратен в концлагер от режима. Така Джани Родари се обръща срещу фашисткия режим и се включва в Съпротивата.

През 1944 г. вече е член на Италианската комунистическа партия, а след войната започва работа като журналист в комунистическия вестник "Унита". Успоредно с това започва да пише и книги за деца, воден от желанието чрез приказна история да им разкрие важните неща от света на големите. Няколко години след това Родари става главен редактор на ново седмично детско издание, наречено "Пионер". Разбира се, стремежът да покаже реалността чрез детски приказки не остава на заден план и през 1951 г. е публикувана стихосбирката му "Книжка със смешни стихотворения". Веднага след това е издадена и знаменитата му история "Приключенията на Лукчо". Книгата бързо донася световна известност на писателя и безспорно убеждава хората по света, че приказките не са само за деца. Романът е изпълнен с безброй комични, но и много драматични ситуации, чрез които Родари отразява действителността. Главен герой в историята е едно дребно лукче, чийто баща е вкаран в затвора. Заедно с приятелите си - зеленчуците, Лукчо се бори срещу властта на плодовете, които управляват Градината. Борбата продължава, докато един ден справедливостта успява да преодолее всички трудности и доброто побеждава. Майсторският начин за отразяване на актуалните проблеми в обществеността, засилването на образа им с щрихи на фантазия и въображение и победата на чистата доброта, мечтана от мнозина - благодарение на всичко това романът се сдобива с успех от световно измерение. Още през 1953 г., две години след публикуването си, книгата вече е издадена и на български език. През същата година всички разбират новината, че Джани Родари се е оженил. Писателят сключва брак с Мария Тереса Ферети, която след четири години му ражда дъщеря - Паола.

С радостите в семейството в живота на Родари стартира и период на усилена работа върху писането на истории. На пръв поглед за деца, но както мнозина вече са се убедили, изобщо не е така. Значително място в творчеството си Джани Родари започва да отделя и на темата за труда. Хората с различни професии - рибар, пожарникар, миньори, които са положителните герои предимно на неговата поезия, учат малките читатели на искрена обич и уважение на труда. Сред увлекателните, изпълнени с въображение и хумор, но и спечелили отново голяма популярност, са кратките приказки от сборника "Приказки по телефона". Разбира се, с подобна всеотдайност към литературата, не закъснява и признанието. Концентрацията изцяло в областта на детската литература и майсторското разказвачество на истории донасят престижната награда "Ханс Кристиян Андерсен", връчена на автора през 1970 г.
Само 10 години след получаването на изключително важното признание за всеки детски автор на света, за съжаление тежка болест поваля Джани Родари. Въпреки оперативната намеса на медицински лица, писателят умира. Светът губи един от най-добрите си писатели, но след себе си той оставя ярки емблеми в световната литература, които ще се предават от поколения на поколения. Ще преминат отвъд хода на времето и у всеки читател ще оставят частица доброта произведенията като "Приключенията на Лукчо"., "Джелсомино в страната на лъжците", "Приказки по телефона", "Продавач на надежда", "Животни без зоопарк", "Подвижният тротоар", "Синята стрела" и много други приказни разкази на автора. Но Джани Родари завещава на поколенията не само своите безсмъртни творби. С книгите си успява да накара децата да четат, да мислят, да могат правилно да преценяват света.
Повече информация
ISBN 9789542837381
Тегло 0.300000
Цветност цветна
Издател Сиела
Корица твърда
Размери 14х22
Брой страници 180
Дата на издаване 2021 г.
Език български
Напишете вашето мнение
Вие оценявате:Играчка за Коледа
Вашият рейтинг