Седемнайсетгодишното момиче на рецепцията е запленено от повелителната интонация на мъжа и тръгва по дирите му, за да се озове в уединена къща на малък остров и да бъде увлечено във вихър от копнеж и кошмар. По японски изтънчено, чудесно владеейки силата и смисъла на думите и жестовете, играта на светлината и сянката в човешката душа, Його Огава рисува едно стряскащо, менливо лице на любовта – ту благо усмихнато, ту грозно разкривено, разпадащо се и чудовищно. Нежни слова се редуват със загадъчни пристъпи на гняв и изблици на тъмни страсти от непрогледни дълбини.
„Хотел „Ирис“ е роман за любов, желание, болезнена интимност и смъртна ярост, за обсебващо подчинение и безволево покорство, за унижение и себеунижение. И някъде там, на умело балансираната граница между светлина и сянка покълва любовната наслада.