Хиляда жерава

Възможността да опозная четиринайсет японски града за три седмици не би била осъществима без влаковете „Шинкансен“. Това ми даде шанс да опозная по добре и самите японци. Категорично мисля, че те са една много дружелюбна и вежлива нация и много уважават България! В базовата ми комуникация с тях ползвах няколко основни думи като „аригато“ (благо даря), „онегай шимас“ (моля), „сумимасен“ (извинете), „коничиуа“ (добър ден) и други. Използвах ги в мага зините, в хотелите, в ресторантите, но най-вече за прекачванията по гарите, тъй като в началото ми беше доста сложно да се ориентирам.

Японската мрежа от високоскоростни влакове „Шинкансен“ (буквално думите „шин“ и „кансен“ означават „нова линия“), известни като влака-стрела, е от крита през 1964 г. по повод XVIII летни олимпийски игри в Токио. Тогава се постига върхова скорост от над 200 км/час по линията Токио – Осака, по която пътувах и аз през 2025 г. За 2 часа и 7 минути изминахме разстояние от почти 500 километра!

Днес технологиите и научните достижения търсят нови рекорди в скоростта при пасажерските влакове, съчетавайки точност, удобство и цялостен сервиз. За две десетилетия натрупаното сумарно закъснение на влаковете „Шинкансен“ до всички дестинации в Япония е под 60 секунди! През пролетта на 2025 г. държа вата анонсира, че е разработила модел от ново поколение – серия Е10, която ще влезе в експлоатация през 2030 г.

Влакът-стрела тласка Япония напред, защото големите разстояния между отделните градове вече не са проблем за средната класа. Той приобщава обществото и ускорява всички процеси – бизнес сделки, работни пътувания, възможности за бърза среща с близки, транспортиране на важни съобщения и пратки за много кратко време до далечни региони.

Обикновено влаковете „Шинкансен“ се композират на отделни перони от гаровите и метростанциите и трябва да се следи за надписа Shinkansen. На тези пропускателни пунктове винаги има служители, които могат да помогнат и да насочат пътуващия. Там става чекирането и преминаването към високоскоростните влакове.

Разстоянието от почти 1300 километра от Токио до Фукуока се взима за 5 часа и 30 минути! Бях си закупил специална абонаментна карта-билет, т.нар. „JR-карта/ JR-пас/JR-пропуск“, за туристи, които посещават Япония за кратко време. Тя важеше за неограничено пътуване в рамките на двайсет и един дни за всички линии „Шинкасен“, във всички посоки, на значително по-ниски цени.

Още с кацането ни на митническия пункт на лети ще „Нарита“ ми сложиха печат в международния пас порт, че като турист от Европейския съюз имам право да пребивавам деветдесет дни в страната, без да заплащам такса за виза.

Абонаментната карта-билет се закупува по интернет, преди да се влезе в Япония. Издава се поименно и не може да се преотстъпва на друго лице, нито да бъде заменена. Изрично трябва да подчертая, че JR-картата е ценна колкото международния паспорт!

Ако бъде за губена, няма да бъде възстановена и ще трябва да се заплати пълната цена на билетите, вместо редуцираната за туристи. Тя е част от общата политика на Япония за стимулиране на туризма из цялата страна с влаковете „Шинкансен“. Може да бъде за седем, четиринайсет или двайсет и един дни. Започва да важи от деня на нейното активиране и изтича в полунощ на последния ден, за който е валидна.

Ние имахме няколко нощувки в Токио и активирах ме абонаментните си карти на централна жп гара Токио, когато заминахме за Фукуока. От този момент за почнаха да текат двайсетте и един дни.

След като човек премине през турникетите и чекира билета си през съответните устройства, е много важно да проследи на информационните табла на кой гаров перон да се качи и конкретно на кой коловоз, за да не се окаже, че ще пътува в противоположната по сока. Когато намери коловоза, на който ще се композира влакът, е необходимо да се нареди на опашка на съответната цветна линия, защото трябва да се качи от точно определено място.

Три цветни линии обслужват няколко класа влак от един и същи коловоз: синя, зелена и жълта. Влаковете на този коловоз, без значение цвета на линиите, се движат в една и съща посока, но на различни интервали, и спират на гарите по едно и също трасе.

На синята линия спират два влака с по шест вагона: „Сакура“ (японска вишна) и „Цубаме“ (лястовица). Мястото за чакане е оцветено с червено блокче. Обозначено е още, че вагони от първи до трети са без резерви рани места и във влака не се пуши.

На зелената линия спират влаковете „Мизухо“ (златен ориз), „Сакура“, „Цубаме“ и „Кодама“ (ехо). Червеното блокче показва, че на мястото, от което снимам, ще спре трети вагон.

На жълтата линия спират влаковете „Нозоми“ (надежда) и „Хикари“ (слънчеви лъчи). Червеното блокче показва, че ще спре пети вагон. Ако пристигне влак „Нозоми“, първи и втори вагон са без резервирани места. А ако пристигне влак „Хикари“, такива са вагони от едно до пет. И в двата влака не се пуши. В началото изглежда много объркващо, затова трябва внимателно да се следят информационните табла и указателните табели.

Във влаковете е светло и чисто, електронно табло и гласов запис информират коя е следващата гара на японски и английски език. Направи ми огромно впечатление, че кондукторите – с чисти дрехи, изгладени, обръснати, „въоръжени“ с дигитални устройства за проверка на билети и кондукторски чанти от хубава кожа – се покланят на пътниците (дори да са с гръб) и когато влизат, и когато напускат купето.

Ние се ориентирахме по думата „дес“. Щом чуехме Окаяма дес, Осака дес, Киото дес, знаехме, че сме стигнали гара Окаяма, Осака, Киото и трябваше да слезем.

В Осака има две гари: старата и новата. Влакът-стрела спира на новата жп гара, а думата за нов е „шин“. Така че слязохме в Осака, когато чухме Шин-Осака дес.

Различните региони на Япония се обслужват от различни „Шинкансен“ линии и е добре човек предварително да се запознае в интернет къде на отделните гари и на коя линия трябва да се прехвърли.

Влаковете са много чести – през 15–20, най-много до 30 минути, така че е важно да се знае не само дестинацията, за която се пътува, но и категорията на самия влак. Тези от клас „Нозоми“ са най-бързи – не спират на всички гари, а само на по-големите. Влаковете „Хикари“ спират на голяма част от гарите. При „Сакура“ зависи от разписанието и поради това едно и също разстояние се взима за различно време от различните категории „Шинкансен“. Например разстоянието от Токио до Киото е 450 километра в едната посока. Влакът „Нозоми“ ще го измине за 2 часа и 7 минути: той по тегля за Киото на всеки 10 минути. Влакът „Хикари“ –за 2 часа и 40 минути: той потегля на всеки половин час. Влакът „Кодама“ – за 3 часа и 30 минути: той по тегля на всеки кръгъл час. Оттук идва и разликата в цените на редовните билети и затова „туристическият билет“ не бива да се бърка с „редовния билет“.

И на последно място е важно да се знае кои места са резервирани и кои не са. Моето впечатление е, че е трудно да се открият места в сутрешните часове и над вечер, когато хората бързат да отидат на работа и обратно. Но часовете след 9:00 сутринта и преди 17:00 са много удобни за туристите – да отидат до някой град, да го разгледат и да се върнат. Другата опция е да станат много рано и да останат до по-късно в града, който са посетили. Но дори във влака „Нозоми“, който не спира на всички гари, можеха да се открият места за сяда не извън час пик. На кратки дистанции – една, две до три спирки (в порядъка на 10–20 минути) – човек може да постои и прав, но за дългите маршрути е по-добре да се пътува седнал във вагоните, които са без запазени места. Това определя и точно на кое място от перона следва да се качи.

Във влаковете „Шинкансен“ има определени салон ни помещения между отделните вагони с пригодени санитарни възли за лица със специални потребности. Има и вградени мивки с огледала, контакти за зареждане на електронни устройства и места за поставяне на обемисти багажи – куфари, чанти и др.п. Те наистина предоставят комфорт при дълги разстояния. Човек не се уморява от пътя, качва се и слиза свеж. Без да броя пътуванията в самите градове с метро, автобуси, трамваи и междуградските превози с обикновените влакове, за три седмици престой в Япония съм пропътувал около 6500 километра само с влака „Шинкансен“.