Гравитацията между нас (Елементи, книга 4)

Аз бях водена от емоциите си, докато той разсъждаваше трезво. Аз сънувах, а той живееше сред кошмарите си. Аз проливах сълзи, докато неговите очи бяха пресъхнали.

Но въпреки неговото студено сърце и моята склонност да бягам надалеч споделяхме общи мигове. Мигове, в които сключвахме погледи и виждахме тайните на другия. Мигове, в които той вкусваше с устни страховете ми, а аз вдишвах неговата болка. Мигове, в които си представяхме какво би било да се обичаме.

Тези мигове ни оставяха в безтегловност и когато се сблъскахме с реалността, гравитацията бързо ни приземи.

Греъм Ръсел не беше мъж, който знаеше как да обича. Аз също не бях наясно и въпреки това, ако трябваше отново да поемам риск, щях винаги да избирам него.

Дори ако бяхме обречени да се разбием.

Финал на поредицата ЕЛЕМЕНТИ